Приложна капилярна газова хроматография (1986 г.)

Г. Стоев  |  О. Георгиев  |  В. Берьозкин  (автори)

Мека корица, среден формат  |  251 стр.  |  368 гр.

(неизползвана, отчислена от библиотека книга в почти отлично състояние - без заглавната страница)

*

СЪДЪРЖАНИЕ (виж изображенията под корицата)

**

ПРЕДГОВОР

Капилярната газова хроматография е качест­вено нов етап в развитието на газовата хроматография. Тя не за меня станалата вече класическа газова хроматография с колони с пълнеж, а значително разширява възможностите на този анали­тичен метод при разделяне на сложни многокомпонентни смеси. Използуването на високата разделителна способност на капиляр­ните колони в съчетание с ефективни методи за идентифициране на разделените компоненти придобива все по-голямо значение в съвременната органична химия. Капилярната газова хроматогра­фия намира все по-широко приложение и в биологията, медицина­та и промишлеността.

Масовото използуване на този метод обаче е неоправдано ог­раничено. Това се обуславя от факта, че големите успехи на ка­пилярната газова хроматография само незначително са свързани с развитието на теорията на хроматографския процес в капилярни­те колони, а и все още не е създадена обобщена теория, която да обосновава практическото възпроизводимо получаване на ви сокоефективни капилярни колони. Една от причините за ограни­ченото използуване на този метод в нашата страна е и липсата на необходимата литература на български език, отразяваща спе­цифичните изисквания при работа с капилярни колони.

Рационалното използуване предимствата на капилярната хро­матография предполага наличието на високоефективна капилярна колона, притежаваща максимална инертност по отношение на ком­понентите от анализираната проба, наличие на газов хроматограф, приспособен за работа с капилярни колони, и определена опит­ност на оператора. Независимо че високоефективните капилярни колони и капилярната техника са зече търговски достъпи, екс­периментаторът трябва да отчита и стриктно да спазва редица специфични изисквания, за да реализира възможностите на мето­да. Не са редки случаите, когато начинаещи хроматографисти до­пускат елементарни грешки, поради които капилярните колони не работят в оптимален режим и проявяват ниска ефективност. Но какво означава добра или лоша колона? Как да се оцени дали капилярната колона е подходяща за даден конкретен анализ ? Как оптимално да се използуват свойствата на различните видове ка­пилярни колони? Това са въпроси, които възникват пред всеки„ решил да използува предимствата на капилярната хроматография за решаване на определени аналитични проблеми. В много случаи на експериментатора се налага да си приготви сам капилярна ко­лона за научноизследователска дейност. Но как?

В тази връзка книгата има подчертана практическа насоче­ност. В нея са разгледани методите за получаване на капилярни колони, изискванията за работа с тях, методите за оценка на ка­чествата им, особеностите на капилярната хроматографска апара­тура и други специфични практически проблеми. Обърнато е осо­бено внимание на адсорбцията в капилярните колони — явление, често пренебрегвано от специалистите, но водещо до груби греш­ки в количествения анализ. В книгата са описани и капилярните колони с пълнеж, които изгодно съчетават предимствата на от­критите капилярни колони и колоните с пълнеж. Много практи­чески примери показват възможностите на капилярните колони за решаване на сложни аналитични задачи.

Авторите изказват благодарност на: ст.н.с. д.х. н. Е. А. Мистрюков за неоценимата помощ при подготовката на книгата; на рецензентите ст. н. с. Н. Димов и ст. н. с. Н. Коцев, а също така на ст. н. с. Н. Пецев, ст. н. с. Р. Николов и ст.н. с. К. Ле-кова за ценните съвети и препоръки; на колектива на лаборато­рията по хроматография към Института по нефтохимически син­тез на АН на СССР и на Д. Георгиева и И. Николов за помощ­та при подбора на материала и подготовката на ръкописа.

Отделните части на книгата са написани, както следва: от проф. д.х.н. В. Г. Берьозкин — глави 2, 8 и 9; от к.х.н Г. Стоев —глави 10, 11, 12 и 13; от к.х.н О. Георгиев — гла­ви 1, 3, 4, 5, 6 и 7.

София, декември 1985 г.

От авторите