В книгата са дадени общи сведения за плазмохимията и за осо­беностите на квазиравновесните и неравновесните плазмохимични процеси. Разгледани са в конструктивен и технологичен аспект ос­новните елементи на плазмохимичните агрегати—-плазмени генера­тори (електродъгови и индукционни), плазмохимични реактори, сме­сители и закаляващи устройства. Изтъкнати са положителните стра­ни на нискотемпературната плазма в зависимост от начина на гене­рирането й за нуждите на химичната технология. Описани са тер-модинамичните, кинетичните и технологичниге особености на реали­зираните понастоящем плазмохимични процеси в лабораторни, по-лупромишлени и промишлени мащаби и са набелязани насоките и перспективите за бъдещото развитие на тази нова област в хими­ческата промишленост.

Книгата е предназначена за широк кръг читатели — инженери, научни работници, студенти и аспиранти, а може да бъде полезна и за всички специалисти и потребители от промишлеността, които проявяват интерес към приложението на нискотемпературната плаз­ма в неорганичната химична технология.

**

Съдържание

***

Предговор

Нискотемпературната плазма се характеризира с високи енер­гийни параметри и това предопределя широкото й приложение в химическата промишленост. Плазмохимията получи цялостното си осмисляне като самостоятелна наука през последните петнадесе-тина години благодарение на колективните усилия на учени, из­следователи и технолози от различни страни — САЩ, Япония ФРГ, Великобритания и най-вече от Съветския съюз. Съветската плазмохимична школа, оглавявана от доайена на плазмохимията проф. д-р Полак, постигна забележителни успехи както в област­та на теоретичните разработки, така и в широкия спектър на приложението на нискотемпературната плазма за нуждите на на­родното стопанство.

Плазмохимията трябва да намери своето място във всенарод­ната кампания за химизация на народното стопанство с оглед да бъдат получени ценни продукти с особени свойства, които не мо­гат да бъдат получени по съществуващите в момента класически традиционни методи.

До този момент у нас липсва литература на български език третираща проблемите на приложната плазмохимия. Обширната информация, която може да се черпи от периодичните чужде­странни издания и патенти, е труднодостъпна за по-широк кръг читатели.

Нашата цел е да доведем до знанието на интересуващите се основните постижения в областта на приложната плазмохимия на съвременния етап и да набележим насоките и перспективите на тази нова област в химичната технология.

В първата глава в достъпна за широк кръг читатели форма са разгледани някои общи понятия за плазмохимията, доколкото може да се даде информация за същността на явленията и про­цесите, които протичат в нискотемпературната плазма, за да мо­же по-добре да се ползува материалът, отнасящ се до прилож­ните аспекти на плазмохимията.

Втората глава е посветена на плазмохимичния агрегат като ця­ло; разгледани са конструктивните особености на съставните му части — плазмотрон, смесител, плазмохимичен реактори закалява­що устройство. Показани са типовите конструкции и характери­стиките на електродъговите плазмени генератори (плазмотрони), на безелектродните високочестотни индукционни и на свръхви-сокочестотните плазмотрони.

Третата глава третира въпросите на приложението на ниско­температурната плазма в неорганичната химична технология. Раз­гледани са плазмохимичното синтезиране на азотни окиси, обра­ботването на природни фосфати, получаването на силиций и си­лициеви съединения, пигментни и температуроустойчиви окиси, корозионноустойчиви и труднотопими нитриди, карбиди, окиси, хидриди, бориди, шпинели, смесени и сложни окиси и др.

При поднасянето на материала въпросите са разгледани в след­ната последователност: термодинамика на процеса, кинетика, по-лупромишлена и промишлена реализация (ако има такава), техно­логични особености на процеса, икономически показатели  и пер­спективи за развитие.

Авторът изказва дълбока благодарност на ръководството на СХК — Враца, и най-вече на неговия главен директор, заслужилия хймик ст. н. с. к. т. н. инж. Кирил Петков, за отзивчивостта и съ­действието за издаването на книгата, както и за решението да е ор ганизира на територията на химкомбината първото в НР Бъл­гария плазмохимично производство на ултрадисперсни продукти.

В изработването на графичната част и подреждането на лите­ратурните източници взе участие инж. Любомир Бракалов.

Всички забележки и препоръки, насочени към подобряването на материала и отстраняването на неизбежните слабости в книга­та, ще бъдат приети с признателност.

Авторът ВХТИ—София