УВОД
От появата на първото издание на „Речник на българските псевдоними" изминаха повече от петнадесет години. Този период сам по себе си е достатъчно оправдание за появата на второ издание. Това второ издание съществено се отличава от първото. Различие има в няколко посоки: докато първото издание съдържа 2770 псевдонима, новото включва 7800 — по състав то надвишава първото два и половина пъти; докато първото съдържа само псевдоними от типа на имената (собствени и нарицателни), второто издание обема инициали (действителни и мними), съкращения и знаци като способи за прикриване на действителното авторство. В първото издание извори не са посочени. Във второто — при всеки псевдоним е посочен извор. По този начин всеки псевдоним е документиран и доказан. Наред с това във второто издание са из-правени Всички забелязани от автора и посочени му от критиката грешки, допуснати в първото, и преди всичко неоснователните атрибуции — десетина случаи.
Изминалите години от излизането на първото до публикуването на второто издание на „Речник на българските псевдоними" създадоха възможност на автора основно да преработи, разшири и допълни този свой труд, за да отговори той на съвременните изисквания на научния живот. Наречен не без основание от покойния български бележит библиограф и ерудит академик Никола Михов „паметник на търпението", този труд се осъществява не само поради дълголетни търпеливи библиографски и архивни проучвания, но и поради оказаното на автора широко обществено съдействие от много знайни и незнайни труженици на перото из всички области на печата. Наред със сведения за своите псевдоними тези доброволни, а в някои случаи и ентусиазирани сътрудници даваха ценни сведения на автора за псевдонимите на много свои колеги, като по този начин му откриха възможност да проникне в съкровените дълбини на миналото.
Ако авторът на този труд би се забавил още няколко години, по-голямата част от разкритото тук щеше завинаги да остане забулена с мрак, понеже повечето от най-осведомените доброволни негови сътрудници вече не са живи: Между тях на първо място трябва да бъдат поставени: Никола Михов, Симеон Радев, Велчо Т. Велчев, Димитър Йоцов, Александър Божинов, Николай Лилиев, Чудомир, Йордан Сливополски, Петър 3 а -воез, Любомир Бобевски, Петър Карчев, Христо Пунев, Хенри Левенссн, Николай фол, Дамян Калфов, Георги Клиса-ров, Гошка Димитров, Крум Вълков, Чел-каш, Николай Николаев, Асен Калояно в— общественици, публицисти, писатели, журналисти и редактори от различни поколения и величини.
Не по-малко съдействие оказаха на автора живите: Георги Караславов, Владимир Топенчаров, Ангел Тодоров, Михаил Геновски, Димитър Иванчев, Стоян Нейков, Цветан Стефанов, Атанас Душков, Любомир Дойчев, Димитър Симидов, Петър Лунгов, Стефан Чо-лаков, Иван Гърчев, Минчо Кърджилов, Иван Минковски и много други.
Поради липса на сведения не може да се очаква по отношение на досоциалистическата епоха (1844—1944) да се направят нови, обширни по обем разкривки. Следовниците на автора Б тази област могат да разчитат по отношение на досоциалистическата епоха по-скоро на отделни щастливи попадения, отколкотв на обширни разкривки. За съжаление доста неразкрити досега псевдоними от досоциалистическата епоха ще останат завинаги тайна.
Авторът
