Речник на чуждите думи в българския език (1982 г.)

Продукти
КНИГИ
+
9,95 лв.
КУПИ с регистрация или с Бърза поръчка
Моля, изберете:
Продуктът е успешно добавен в количката

Кирил Костов  |  Елена Машалова  |  Симеон Бояджиев  |  Мария Филипова-Байрова  (автори)

 

Издателство:   Българска академия на науките
Език: български език
Раздел: Речници
Етикети:

български речници

речници на чуждите думи

 

Твърда корица, голям формат  |  1016 стр.  |  1592 гр.

(неизползвана книга - отлично книжно тяло, здрава и чиста корица, леко избледняло гръбче) 

 

*

 

ПРЕДГОВОР

 

В историята на своето съществуване народите от всички страни влизат в различни отношения едни е други. При това взаимодействие техните езици си оказват влияние в различна степен. Следователно словното богатство на всеки език съдържа два вида думи: едни от тях са наследени от праезика, от който произхожда даден език, а други са заети от чужди езици. Чисти езици, без ни­какви заемки, не съществуват.

 

В нашия език има също доста думи от чужд произход. Една част от тях, като напр. гръцките, водят началото си още от времето, когато се създава българската държава, която е била в непрекъснати връзки с Византия, тъй като новооснованата българска държава възприела като официален език гръцкия, на който са съставени и първобългарските надписи от VIII и IX в.

 

Първите по-значителни гръцки думи влизат у нас през средата на IX в. с възприемането на християнството, когато много думи из областта на религията са дошли в езика ни предимно по книжовен път, напр. ангел, дявол, анатема, митрополит, амвон, иконостас, псалтир, канон и други, които са запазени и до днес.

 

По-късно, след падането на България под византийско робство (1018— 1186) и през Втората българска държава, нова вълна от гръцки думи навлизат в езика ни, главно от дворцовата административна византийска терминология, като севастократор, протостратор, деспот, хрисовул и др. През същото това време са влезли и значителен брой думи и изрази от всекидневния живот, напр. тиган, пиростия, трион, кокал, ластар, харен, харесвам и др.

 

Трета вълна от гръцки думи и изрази навлиза у нас през османското робство, а най-вече през фанариотското иго, когато, както е известно, гръцките духовници са налагали на народа ни строг политически и религиозен режим. Дори и през времето на нашето Възраждане гръцкият език играе важна роля, тъй като мно­зина наши възрожденци са се учили в гръцки училища и са възприели гръцката култура.

 

Посредством гръцки са навлезли у нас и доста думи от латински произход, напр. имената на месеците и думи като кандило, луканка, палат, филия, а също така и думи от италиански произход, напр. канела, салата, франзела, варел, портокал, сардела и др.

 

Продължителното петвековно османско робство също е оказало влияние върху българския език. Пълен с турцизми е бил по това време езикът, който е свързан е административния и търговския живот в градовете. В него проникват и много думи из областта на занаятчийската и строителната терминология, а така също имена и названия на растения, животни, на различни части на облек­лото, на човешкото тяло, пък даже и в значителна степен и на роднинската терми­нология, напр. антерия, баджак, темел, гьон, ортак, дюшеме, гювеч, катър и др. Много от тези думи са отпаднали отдавна от нашата лексика, но ние не можем да твърдим, че турските думи са окончателно изчезнали дори от българския литературен език. Напротив, доста турцизми са пуснали корен в нашия език и съставят все още един значителен дял от чуждия лексикален слой, възприет в езика ни. Така напр. все още намират място в нашия език думи като темели, дембел, аджамия, фукара, бабаит и пр. вместо хубавите български думи основи, мързеливец, неопитен, сиромах, юначага и пр. Това са турцизми, които са оцелели предимно в разговорната ни реч, като особена категория думи със своя специ­фична стилна окраска. Всички тези случаи се използуват нерядко и от нашите писатели за оцветяване на речта на техните герои, взети от широките народни среди.

 

В своя исторически живот българският език е имал много тесни връзки осо­бено с руския език. Известно е, че още през XI в. в Русия биват пренесени първите български книги и оттогава старобългарският език, използуван в Русия като черковен език, започва да упражнява значително влияние при оформянето на староруския литературен език.Чувствителни следи от това влияние се наблюдават и в съвременния руски език. Много думи от старобългарски произход са били възприети тогава от руски и поради голямата близост на двата езика те не са се чувствували като чужди. Някои от тези старобългарски думи по-късно са влезли наново в български, но те не могат да бъдат смятани за чуждици у нас.

 

Наслояването на руския лексикален пласт в българския език е започнало през втората половина на XVIII в. заедно с проникването на руската печатна книга в българските земи. А през новобългарския период, от Възраждането насам, руското езиково влияние върху българския език се засилва. Русизми са у нас думи като дерзая, доклад, клеймо, съдействие, указ, оборот, приклад, угроза, взвод, бродяга, тяга, закалка, засада, набор, взор, взятка, вистрел, куртка, рубашка и много други.

Във връзка е развитието на науката в европейските страни от Възраждането насам влиза в езика ни съществуващата в класическите гръцки и латински език терминология, която се използува от всички народи и е добила международен характер. Цялата тази международна лексика прониква у нас особено през вре­мето на Възраждането преди всичко посредством руския език, а по-късно и по­средством западните езици. Такива са напр. аритметика, граматика, драма, поезия, администрация, физика, политика и др.

 

Руският език продължава да е и днес източник на редица думи в съвремен­ния български език, чрез които се изразяват нови понятия в областта на со­циалистическото строителство, като ударник, отличник, агит-табло, бригадир, съревнование, самокритика, самодейност, звеновод, киборг, космополис, луно-ход и др.

 

С развитието на културните и търговските връзки със западните страни в бъл­гарския език са влезли и продължават да влизат значителен брой думи от френски, като багаж, бонбон, бутон, бюро, блуза, душ, желе, монтаж, резюме, нюанс, дилижанс, десен, дестилатор, мокет и др.; от немски, като диктат, гланц, танц, щанд, клавир, кламер, кегел, кегелбан, кетен, кетенмашина, вайсбрат, лебервурст и др.; от английски, като бойкот, блъф, дъмпинг, кампинг, лифт, тест, дизайн, дизайнер, джемпър, джентълмен, джинси, кеч, баскетбол, футбол, крос, диско, сърфинг и др.

 

Известно е, че една значителна част от лексикалния състав на румънския език е от български произход, тъй като между българския и румънския език са ставали дългогодишни и дълготрайни кръстосвания. Но и в българския език се наблюдава известно румънско влияние. Така напр. думи като маса, пунгаш, мошия, карначе, карнацария, фърколица са от румънски произход.

 

Накрая ще отбележим, че в езика ни са влезли и някои думи от далечноизточ-ните страни, като Япония, Китай, Индия и др., напр. кимоно, джудо, джонка, чай, чандана и пр., и от старото население на американския континент, напр. какао, абака, ягуар и др.

 

Това са съвсем накратко главните езици, от които са проникнали чуждите духш в български език. От цялата тази разнообразна лексика една част е отпаднала, а друга е останала в езика ни и е получила отдавна гражданственост. Чужди думи продължават да навлизат непрекъснато в езика ни и днес.

 

Задачата на настоящия Речник на чуждите думи в български език е да събере, посочи произхода и изтълкува ония чужди думи, които се употребяват в езика ни от началото на XIX в. до наши дни, особено във връзка с бързия темп на разви­тието на науката, техниката и селското стопанство, а също и по-употребимите думи от чужд произход в диалектите. В него се посочва пътят на проник­ването на чуждите думи в езика ни, който се установява в повечето слу­чаи чрез техните фонетични, морфологични и семантични промени. Осо­бено внимание се обръща и на думите от международната лексика, които във всички досегашни речници са обяснявани като гръцки или латински. Така речникът ще може да служи за основа на различни научни изслед­вания от лексикален характер и за различни практически нужди на обще­ствения и културния живот. Той ще насочва читателите си да изберат и употребят точно една или друга чужда дума или термин или да предпочитат българската дума пред чуждата. Едновременно с това той ще подпомага създаването и за­твърдяването на някои норми в употребата на чуждите думи и на чуждата терми­нология. Следователно той може да бъде основно помагало на всички, които работят в областта на българския език — езиковеди, лексикографи, писатели, учители, журналисти, преводачи, коректори, студенти и др.

 

ПОДБОР НА ДУМИТЕ

 

Важно място при изработването на всеки речник заема подборът на вклю­чената в него лексика, т. е. определянето на словника му с оглед на задачите и предназначението на речника. Трябва да се отбележи, че колкото и стриктно да бъдат определени показателите за подбора на лексиката за даден речник, в него остава известен субективен елемент.

 

След дълго и внимателно събиране на речникови материали от различни извори: от излезли у нас речници на чуждите думи, тълковни, етимологични и специални речници, от картотеките на речниковите материали при секцията за българска лексикология и лексикография, от всекидневния и периодичния печат и др. (вж. библиографията накрая) авторският колектив изработи речников архив. В него бяха включени следните думи:

  1. Термини от научно-техническата терминология, които се срещат в учеб­ниците и помагалата за средните общообразователни училища и техникумите, както и термини, които се срещат в научно-популярната литература и в перио­дичния печат.
  2. От научно-техническата терминология не са включени строго специални на­учни и технически термини, които се срещат в статии и книги, предназначени само за специалисти в дадена област на науката и техниката или употребявани от сравнително тесен кръг хора, тъй като това е задача на специалните реч­ници.
  3. Думи, свързани с близкия и съвременния обществен и политически живот на чужди народи, напр. баядерка, мандарин, гейша, бота, гауптзахт, гуоминдан, самурай и др.
  4. Думи, свързани със съвременния бит на чужди народи, напр. мис, мисис, мадам, сър, денди, чардаш, чарлстон, уик-енд и др.
  5. Думи от религиозния култ на църковния бит на източноправославната, католическата и други религии, напр. амвон, клнрос, литургия, меса, евангелие, пагода, катедрала и др.
  6. Прилагателни имена, производни от географски и други названия, упо­требени със съществителни имена, които означават някакво типично произ­водство или продукт на стопанството на дадена област, напр. сименталско го­ведо и др.
  7. Прилагателни имена, производни от собствени лични или фамилни имена, които в съчетание със съществителни имена представят разпространени фразео-логични съчетания или сложни термини, напр. адамова ябълка, пирова победа, гордиев възел, волтова дъга, авгиеви обори и др.
  8. Редица остарели думи и понятия, чиито реалии и днес съществуват, но> някогашните им названия са вече остарели, тъй като са заменени с нови думи или нови словообразователни варианти. Това са обикновени архаизми, които се срещат в съчиненията на възрожденски и съвременни писатели, употребени най-често за стилистическо обагряне на речта или за описване на стар бит, напр. кивот, потир, алтън, рубе, аспра, кахър, мурафет, аслъ, соба, золум и др.
  9. Исторически термини от живота, бита и историята на стари народи и пле­мена, свързани с нашето историческо минало или важни за съответния народ и употребявани в книжнината от Възраждането до днес, напр. емляк, ага, бюлюк-башия, сеньор, васал, викинги и др.
  10. Думи от античния свят за домашния и обществения бит, напр. акропол, колизеум, ареопаг, плебей, нотабил и др.
  11. Думи от древногръцката, римската и други митологии, напр. горгона, гном и др., а също и някои собствени имена, които се употребяват и в по-ново време било като нарицателни имена и символи, напр. Аполон, Амур, Венера в др., било като названия на някои планети, съзвездия и пр., напр. Марс, Юпитер, Нептун, Сатурн и др.
  12. Някои по-широко разпространени разговорни чужди думи, напр. битник, вундеркинд, хипи, мини, макси и др.
  13. Думи от най-новата лексика, невключени досега в други речници, които се срещат в пресата, в научно-популярните списания, книги и др., напр. астро-полит, неврокибернетика, стереофония, стереоуредба, олимпизъм, космодром, лунодром, луноход, никотизъм, лихенолог, полиптих, кейкуок, кибуц, стриптийз, стриптизьорка и др. В повечето случаи при такива думи в края на статията след тълкуването се посочва в скоби изворът, в който е зарегистрирана думата.
  14. Наред с основните думи са включени и производните от тях: прилага­телни, наречия, отвлечени съществителни, глаголи и глаголни съществителни, които, когато се обясняват само граматически, се поставят в същата статия на­края, като по този начин в структурата на речника е осъществена азбучно-полу-гкездова система, която сполучливо подпомага увеличаването на лексикалния материал в речника. От казаното по-горе личи, че по отношение на включената в речника лексика той представя много по-широко обхванат материал, отколкото всички излезли досега подобни речници на чуждите думи в хронологично и тери- " торнално отношение (чуждата лексика от XIX в. до наши дни, съвременна нова чужда терминология и пр.). Застъпена е много по-широко специалната терминология от медицината, биологията, техниката и пр., както и многобройни пропзводни от основни чужди думи {антибиотик ■— антибиотичен, амортиза­ция — амортизационен и др.), първи и втори съставни части на сложни думи (био-, аето-, анти-, хомо-, -лог, -логия, -патия, -графия, -ит, -ид, -он и др.).

 

ЕТИМОЛОГИЧНИ БЕЛЕЖКИ

 

Важна страна при изработване на всеки речник на чуждите думи представлява и етимологичната характеристика на думите. Както е известно, отделните думи имат различни възможности за етимологично обяснение в зависимост от това, дали са преки заемки или са дошли у нас посредством други езици, дали в езика посредник или в нашия език са претърпели фонетични, морфологични или други някои промени. Етимологичните бележки посочват следователно от кой чужд език е дадена дума, какво е първоначалното й значение и по какъв път, през кой език думата е проникнала у нас. Ще приведем мнението на двама наши видни езиковеди за необходимостта и значимостта на тези бележки. Акад. Вл. Георгиев в книгата си „Въпроси на българската етимология" на с. 55 пише: „Един от важните, но същевременно и много трудни въпроси при изследването на тия думи [интернационални („културни")] е да се изясни пътят, по който те са преминали в български език. Така поради силното въздействие на руския език върху бъл­гарския голяма част от интернационалната лексика е преминала в български чрез руски. Но това не може да се установи точно за всяка отделна дума, понеже обикновено няма сигурен критерий, по който да се определи дали думата е нре-минала у нас чрез руски или чрез друг някакъв език." Второто мнение е на чл.-кор. Цветан Тодоров в рецензията му „Речници на чуждите думи в български език, излезли през последните петнадесет години": „Действително, един речник на чуждите думи не е етимологичен речник, а речник на заемки като белези на икономически, политически и културни връзки между народите. Затова състави­телят на такъв речник не може да не прояви интерес и да не си постави за задача да проследи пътя, по който дадена дума е преминала от език в език (напр. абат, сирийска, през гр., лат. и итал.). Като признаваме, че това е трудно изпълнима задача, смятаме, че никой съставител не би трябвало да се отказва от нейното изпълнение, когато има данни за това." (Сп. Български език, год. IX, 1959, кн. 4— 5, с. 452.)

 

При работата върху етимологичните бележки на думите авторите са се старали те да не отиват до големи подробности. Но трябва да се има пред вид също, че всички чужди думи не са предмет на изследване в един етимологичен речник, особено що се отнася до интернационалната лексика, където всяка дума има свой език-източник. В процеса на работата си при определяне произхода, на думите авторите са се ръководили от сериозни научни наши и чужди справоч­ници, където културните думи се дават ту с повече, ту с по-малко сведения. Из­ползувани са критично и етимологичните приноси и бележки, публикувани в сп. Български език и другаде (вж. Библиографията, където са посочени изворите).

 

Етимологичната характеристика на думите в Речника се дава с оглед на тях­ната специфика по следния начин:

  1. При думи, които съвпадат напълно фонетично и семантично с първичния им източник и са преки заемки от него, в етимологичната характеристика се посочва само този източник, като се изписва думата и на съответния език — ла­тински, гръцки, френски, немски и пр. Напр. багаж. . . (фр. Ъа§а§е); ария, . . (ит. апа); алтън. . . (тур. айт); откос. . . (рус. откос); апел. . . (фр. арре1), апо­калипсис. . . (гр. акокаХщгс); чурук. . .■ (тур. уигйк); кегел. . . (нем. Ке§е1) и др.

Думи, които принадлежат към езици, които не използуват славянска, латин­ска или гръцка азбука, се транскрибират с латиница, ако имаме данни за това. Напр. негус. . . (ет. пе§Ц8). В противен случай се посочва само езикът, от който е дошла думата у нас (ял., кит., инд. и пр.).

 

  1. При думи, преминали в нашия език не направо, посредством друг език, се отбелязва първо езикът, от който съответната дума е заета непосредствено, а след това, доколкото е възможно, се проследява нейният път до изходния език. Напр. офицер. . . (чрез рус. офицер, пол. оПсег, нем. ОНшег от фр. оШаег по ервеклат. оШаагшз от лат. оШсшт 'служба').
  2. При думи, за които има еднаква вероятност да са заети от един или друг език, се отбелязват и двата езика, като на първо място се посочва езикът, от който е по-вероятно да е заета думата. Напр. апарат. . . (рус. апарат, нем. Ар-рага! по лат. аррагаШз 'приготвен'); арест. . . (рус. арест, нем. Аггез! по ервеклат. аггезШш).

При думи от един и същ корен подробни бележки за произхода се дават при основната дума, а в другите се посочва обикновено само езикът, от който непо-средно е заета думата, напр. оранж. . . (фр. огап§е от ар. пагапф); оранжев. . . (по фр. огап§е). При думи от един и същ корен, които поотделно имат съответ­ствие в чуждия език, се посочва съответният произход. Напр. абдомен. . . (лат. аЪботеп); абдоминален (нлат. аЪботшаНз).

  1. Когато на графически омоними съответствуват различни по произход думи, към всяка от тях се дава съответната чужда дума и преводът й. Напр. Вал1. . . (фр. Ьа1 'забава'); бал2. . . (фр. ЬаИе 'топка').

 

СЛОЖНИ ДУМИ

  1. Произходът на сложните думи, чиито съставни части са от един и същ ■език, се отбелязва, както при простите, напр. троакар. . . (фр. 1го1з-циаг1:з 'три четвърти'); ордьовър. . . (фр. Ъогз-сГоеиуге).
  2. При сложни думи, чиито съставни елементи са от два или повече чужди езика, се дава първо езикът, от който е дошла у нас думата, и след това се раз­членяват съставните й части, като се посочва и техният произход, напр. отиа-трия. . . (нлат. оба(па по гр. обд, «под 'ухо' + 1атре1а 'лекуване'); линолеум. . . (англ. 1шо1ешп по лат. Нпшп 'ленено платно' + оюит 'масло').
  3. За сложните термини, които се срещат в повечето или във всички западни езици и нямаме данни в кой език са създадени, е възприето да се дава по, напр. осморецептори. . . (по гр. юацод 'налягане' + лат. гесер!ог 'приемател'); оро-гнозия. . . (по гр. брод 'планина' + ууйслд 'знание') и др.
  4. Някои много употребявани съставни елементи от чужд произход, първа и втора съставна част на сложни думи се дават в отделна статия и се тълкуват самостоятелно, като се отбелязва и произходът им по посочените начини. Такива са: а-, авто-, аеро-, анти-, контра-, кардио-, хидро-, фото-, -фил, -фоб, -логия, -лог, -графия, -граф, -ман, -мания, -трофия и др. Напр. орто.-. . . (гр. 6р96д 'прав'). . . ; -фил. . . (гр. ср{А,од 'обичен, приятен'). . .
  5. При сложни думи, чиято първа или втора съставна част е тълкувана като отделна заглавна дума, тази част от думата се изписва с кирилица в етимологич­ната бележка, без да се посочва произходът й и без да се тълкува, напр. орто-шисти. . . (по орто- + фр. зсШзю 'шисти').
  6. При сложни думи, на които и двете съставни части са тълкувани като от­делни заглавни думи, обикновено те се изписват с кирилица, напр. автотуризъм. . . {яо авто + туризъм); неопозитивизъм. . . (по нео- +позитивизъм; неоколониа-лизьм. . . (по нео- + колониализъм) и др.
  7. Думи, чийто произход е неясен, се отбелязват с бележка (неясно).
  8. Превод на чуждата дума при етимологичните бележки се дава тогава, когато е необходимо, за да се разбере чрез него днешното значение на думата, което се различава от значението й в езика, от който произлиза.
  9. Не се дава превод на чуждата дума при етимологичните бележки, когато значението й съвпада напълно със значението на заетата чужда дума в български.
  10. При етимологичните бележки превод на чуждата дума след изписването
    на формата й на съответния език се дава и в ония случаи, когато тя е претърпяла
    и някои семантични промени било като е променила изцяло значението си, било
    като е добила някое ново значение.
  11. Чужди думи, произлезли от собствени (лични или местни) имена, се дават с указание за произхода им и съответна бележка (по собств. . .), като се изписва на съответния чужд език.
  12. При чужди думи, които представят съкращения, се отбелязва произходът им, придружен от съответната бележка (съкр.), а в обяснението се развива съкра­щението.
  13. При думи, които съвпадат по форма с чужди думи, но нямаме доказател­ство за пряко заемане, даваме срв. напр. генетик. . . (срв. рус. -енетик по гр. уЕУетосбд).

 

ТЪЛКУВАНЕ НА ДУМИТЕ

 

Съществуването на чужди думи в езика се обуславя било от това, че няма пълни и точни съответствия за назоваване на нови понятия, било че заемките стилово обогатяват езика. В зависимост от характера на чуждата дума при ней­ното тълкуване се прилага и съответната дефиниция — синонимична или опи­сателна.

 

Разкриването на значението на чуждата дума със синоними се практикува в следните случаи:

  1. Когато съответната чужда дума има хубаво българско съответствие, което напълно изчерпва съдържанието й, напр. клавикула. . . Анат. Ключица; абдомен. . . Анат. Корем; мерси. . . Благодаря; дезармирам. . . Разоръжавам и др.
  2. При тълкуването на нежелателни, диалектни, простонародни или жаргонни чужди думи, като след съответна стилна бележка се посочва книжовното им покритие. Напр. трен. . . Ост. Разг. Влак; авджия. . . Нар. Разг. Ловец; сокак. . . Диал. Улица; капела. . . Ост. Шапка; балтия. . . Диал. Брадва.
  3. При многозначни думи, когато някое или някои от значенията или отсен-ките имат съответни пълни български покрития, напр. плакатен. . . 2. Прен. Неизразителен, сух, шаблонен.

 

Във всички останали случаи значението на чуждите думи се разкрива с опи­сателна дефиниция. Обяснението обикновено е кратко, сбито, но достатъчно ясно и пълно.

 

При разкриването на значението на дадено понятие в зависимост от характера на тълкуваната дума, особено при такива думи, които означават конкретни предмети или явления, с дефиницията се дава кратка характеристика. Така на­пример при тълкуването на думата виолончело не е достатъчно да се каже само 'Вид музикален инструмент', а се обяснява още 'среден по регистър и размери между цигулка и контрабас'.

 

Тълкуването на философските, икономическите термини и други идеологи­чески понятия става съгласно научното материалистическо схващане за действителността, наир. идеализъм. . . Една от двете основни насоки във философията, противоположна на материализма, според която идеята, духът, съзнанието са първични, а материята е вторично явление.

 

В обясненията не се употребяват устойчиви съчетания освен като синоними при тълкуването на фразеологизми.

 

Дума, която е едновременно и общоприето название на определен клас пред­мети или явления и негово терминологично наименование, прието в системата на научните понятия, се обяснява въз основа наобщолитературното и разбиране, съгласувано обаче с научното определение. Това се отнася и до широко разпространените названия на животни, растения, минерали, химически елементи, лекарства, природни явления, някои правни понятия и др.

 

СТИЛНИ БЕЛЕЖКИ

 

В речника са широко застъпени бележюГкъм;отделните думи и техните зна­чения, с които се определя сферата на употреба на думата — специалната или научната област, в която се използува, хронологичната или териториалната й употреба, специфичната й стилна принадлежност (книжовна, поетическа и пр.), емоционалнооцветената й употреба (неодобрително, ругателно и др.). Авторите са се стремили да застъпят в Речника тези бележки много по-подробно и по-точно, отколкото във всички излезли досега речници на чужди думи в български. Това се-прави, за да може читателят да използува правилно и на място думите, които принадлежат към различните стилове на речта или използувани като термини в отделните клонове на науката, изкуството, техниката, спорта и пр. Така речникът ще подпомага установяването на норми в съвременния български книжовен език, особено в областта на терминологичната лексика.

 

СТРУКТУРА И ТЕХНИЧЕСКО ОФОРМЯНЕ НА РЕЧНИКА И РЕЧНИКОВИТЕ СТАТИИ

 

  1. Тълкуваните в Речника чужди думи са подредени по азбучен ред.
  2. Заглавната дума в началото на речниковата статия се дава с ударение. При едносричните заглавни думи не се поставя ударение.

С две допустими ударения се дават думи, които нямат установено единно* ударение.

  1. След заглавната дума се дават нейните граматични форми там, където-имат промени, напр. неокласицизъм, -змът, -зма, мн. няма, м. . . . капилярен, -рна, -рно, -мн. -рни. ... и др.
  2. След граматичните форми следва граматичната характеристика, с която се определя съответно към коя част на речта принадлежи заглавната дума — прил., нареч., междум. и пр. Принадлежността на тълкуваната дума към катего­рията на съществителните имена се отбелязва с бележка за род — м., ж., ср.
  3. След граматичната характеристика се дава етимологичната справка за. произхода на думата в скоби (. . .), а след нея стилната бележка, когато има та­кава, и накрая тълкуването на думата. Отделните значения при многозначните-думи се отделят е арабски цифри (1. ... ... и пр.). Фразеологичните единици се поставят в края на статията след знака О, а след тях производните от основните думи: прилагателни, наречия, отвлечени съществителни, страдателни, възвратни, или средни глаголи и глаголни съществителни, които се обясняват само грама­тически.
Характеристики
В наличност:
Да
Език
български
Автор
Кирил Костов, Елена Машалова, Симеон Бояджиев, Мария Филипова-Байрова
Издателство
Българска академия на науките
Етикети
речници на чуждите думи, български речници
Град
София
Година
1982
Страници
1016
Състояние
неизползвана книга
ЗАБЕЛЕЖКА
отлично книжно тяло, здрава и чиста корица, леко избледняло гръбче
Националност
българска
Корица
твърда
Формат
голям
Ширина (мм)
175
Височина (мм)
240
Дебелина (мм)
58
Тегло (гр.)
1592
Доставка

За София - лично предаване (безплатна доставка)

 

Среща с предварителна уговорка на две места в кв. Орландовци:

1. За пристигащите с трамвай (№ 3, 4 или 18): трамвайна спирка "Католически гробищен парк" (виж на картата) около 7-9 мин от пл. Лъвов мост.

2. За пристигащите с автомобил: кв. Орландовци, ул. Железопътна 18, пред магазин Билла (виж на картата) 

 

 

За София и страната

 

Еконт Експрес 

 

Поръчвате днес, получавате утре (заплащане на наложен платеж след преглед на пратката).

 1. Пощенска пратка до избран от Вас удобен офис, при поръчка на книги на стойност:

  • До 60 лв. - цена 4 лв.
  • Над 60 лв. - безплатна

2. Куриерска пратка до адрес (доставка до врата), при поръчка на книги на стойност:

  • До 100 лв. - цена 5 лв.
  • Над 100 лв. - безплатна

 

 

За чужбина

 

Български пощи

 

След уточняване на всички подробности и потвърждение от страна на клиента.

Купи с отстъпка до 30%

Промоционални отстъпки и условия за доставка до 01.12.2021 г.

 

За всяка поръчана книга или книги на стойност:

над 20 лв - 10%

над 60 лв - 15% + безплатна доставка до офис на Еконт

над 100 лв - 20% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)

над 300 лв - 30% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)

                                                    

 

 

Отстъпки и доставка в табличен вид

 

Сума на поръчката лв. Отстъпка %

Доставка с Еконт до:

офис  |  врата

20 - 60  10 4 лв. 5 лв.
60 - 100  15 0 лв. 5 лв.
100 - 300   20 0 лв. 0 лв.
Над 300  30 0 лв. 0 лв.

 

Отстъпките са видими за клиента в процеса на поръчката.

Към книгите от всяка поръчка се издава фискален бон, а при заявено желание и опростена фактура, както на фирми, така и на физически лица.

 

 

Бърза поръчка Без формалности
Вашата поръчка е приета. Очаквайте обаждане!