ПРЕДГОВОР

Ректороманоскопията е най-ценният метод за изучаване патологията на долната част на храносмилателния канал. Той обогати нашите позна­ния относно характера на пораженията на лигавицата и главно относно морфологията и естеството на туморите, локализирани в този отдел. Рек­тороманоскопията, съчетана с прилагането на биопсията и цитологичното изследване, стана незаменима за точната диагноза на различните възпа­лителни, дегенеративни и неопластични процеси. С помощта на ректорома носкопа ние можем да извършваме и ценни лечебни манипулации, като прилагане на антибиотици, мехлеми, емулсии с витамин А, каутеризации и др.

Този метод на изследване подобно на гастроскопията и лапароскопията може и трябва да бъде овладян от специалистите интернисти и гастроентеролози. Той трябва да стане неразделна част от арсенала на диагностичната инструментална методика на интерниста. Воден от това разбиране, защитавано от видни гастроентеролози, упорито почнах да на­сърчавам и у нас схващането, че ректоскопията трябва да се овладява и практикува от лекаря интернист и гастроентеролог. С голяма радост трябва да призная, че това схващане намери добра почва. В клиниката по га-строентерология в лицето на моя сътрудник Васил Янчев аз намерих един ентусиазиран работник с подчертан интерес към инструменталната диа­гностика. Той се зае с голяма любов и подчертан научен интерес не само към ректоманоскопията, но също така и към проктологията въобще. За кратък срок той постигна забележителни успехи. Той можа не само да сложи много пъти правилна диагноза на някои трудни случаи и да ориен­тира десетки болни към ранна хирургическа интервенция или съответно консервативно лечение, но можа да направи и някои ценни приноси: сфинктеротонометрията като метод за диагноза на дискинезичните раз­стройства на долния сегмент, описание на вилозен тумор, актиномикоза, амебиаза, полипоза и др.

Този труд представлява до голяма степен оригинален принос, тъй като голяма част от приложените цветни картини са собствени наблюдения и собствено художествено оформление на автора. Ръководството по ректороманоскопия надхвърли границите на обикновено помагало по инструментална техника и има елементи на монография по проктология, в която се застъпват по-голяма част от заболяванията на долните части на храносмилателния канал. Трудът е пръв по рода си у нас и ще обо­гати нашата млада медицинска книжнина. Ние се надяваме, че това ръ­ководство ще допринесе много за развитието на нашата родна гастроентерология.

Проф. Ташо А. Ташев