Руска граматика в картинки

ПРЕДГОВОР

Въпреки голямата близост между руски и български език, а може би именно поради тази близост, руската граматика трудно се усвоява от нас, българите.

«Руска граматика в картинки» цели да облекчи с помощта на илюстрации разбирането и запаметяването на граматичния материал, да покаже, че неправилното прилагане на граматичните правила изопачава мисълта и води до недоразумения, да изостри вниманието върху типичните грешки, конто правим в руски език, и да помогне за избягването им.

«Руска граматика в картинки» може да се използува от учениците от всички класове и видове училища, а също така от тези, които изучават руски език самостоятелно. Помагалото обаче не е учебник. Поради това материалът в него е подреден по систематичен ред, а не по класове и степей по трудност. То не съдържа нито четива, нито упражнения, необходими за усвояване и автоматизиране па употребата на дадено правило. Ето защо «Руска граматика в картинки» трябва да се използува паралелно с учебника и при изобилно четене на леки адаптирани текстове, което ще развие езиковата интуиция на изучаващите езика.

При преподаването учителят може
а) да изхожда от картинките, дадени в помагалото ;
б) да ги използува за илюстриране на изученото вече правило;
в) да ги използува при преговор ;
г) да ги дава като допълнителен материал ;
д) да използува някои от тях за домашна работа.

В първия раздел на помагалото са представени: съответствие на гласни, пълногласие, твърди и меки съгласни, И и Ы, «опасни» думи и изрази, в които често се допускат грешки, и някои тънкости в руски език.

Съответствието на гласните и пълногласието дава материал за, доказване на близостта между руски и български език: учениците, използвайки картинките, сами могат да образуват руски думи.

Онагледените с картинки различия между твърди и меки съгласни, И и Ь! заострят вниманието върху произношението и правописа на думи, които мъчно различаваме по слух.

Разделы «Бъдете внимателни» («Опасни думи») показва каква опасност крият в себе си прибързаните аналогии с родния език. Подредени по теми «Общуване», «В къщи», «В градината», материалы може да се свърже със съответен лексически урок.

В раздел «Съществителни имена» особено внимание се отделя на такива съществителни, които по род и число не съвпадат със съответните български. Дадени са най-важните правила за правописа на окончанията в множествено число. Падежите на съществителните имена и тяхната употреба — един от най-трудните за нас, българите, раздел от руската граматика — са онагледени с много илюстрации. Изучаването на всеки падеж се предшествува от картинки, изясняващи значението на падежните въпроси. Всеки падеж се извежда от жизнена ситуация и след като се изучи, веднага се прилага пак в жизнена ситуация. Например, предложен падеж: «Где стоит?», «Човекът и облеклото», «На гости у Петрови», «В парка» и др. Винителният падеж е свързан с хранене, родителният — с покупки, дателният — с подаръци и творителният — с оръдия на труда, автобиография и др.
Глаголите, управляващи отделяй падежи (родителей и творителен), са обединени в специални картинки.

Склонението оживява в съзнанието на учениците (изучавали всеки падеж по-рано) като един сбор от различии жизнени ситуации чрез «Склонения на съществителните имена в картинки».
Особеностите в склоненията на съществителните имена са отне-сени към отделяйте падежи (предложен на -у, родителей на -у, -ю, родителей падеж без окончания, бегли гласни в родителей падеж множествено число на съществителните от женски род) или общо към цялото склонение (бегли гласни в съществителните имена от мъжки род).

Главата, посветена на имената — собствено, бащино и фамилно, цели да даде сведения за устно и писмено общуване с руси, защото грешките, допускани в употребата на имената, не са само чисто езикови, но и грешки в поведението на хората.
Предлозите в руски език поради приликата с българските и поради многото различия в употребата им са доста трудни за усвояване. Те се дават първоначално във връзка с отделяйте падежи, което паралелно със запознаването с предлозите позволява да се автоматизират падежните окончания. Една от най-типичните допускани грешки е неправилното управление на предлозите в и на. Ето защо за онагледяване на това управление е отделено много място. Въпросите, отнасящи се до предлози, които означават място и посоха на движението, се преговарят и противопоставят многократно (Где?, Куда и где?, Откуда? Где? Куда? и др.). Тези предлози са обединени в една обща картинка, която служи едновременно за преговор и изходна точка при по-подробното разглеждане на всеки предлог. «Значения на предлозите»(стр. 131) е предназначено за по-горните класове.

При глагола са онагледени по-трудните понятия — наклонение, залог, инфинитив, вид и начини на образуването му, глаголи за движение и различии оттенъци на повелителното наклонение. Освен това са илюстрирани някои по-трудни и много често употребявани глаголи като: сесть, сидеть, садиться и др. Лесните за разбиране неща са дадени във вид на таблица. Образуването па свършен вид чрез представки е разработено твърде подробно.
Особено интересни са производните на глаголите идти и ехать, които се превеждат с различии български глаголи (на брой около 13). Глаголите за движение са дадени в два кръга:
1) 8 пай-употребявани глагола с елементарно обяснение, предназначени за долните класове;
2) 14 глагола с превода и формите на 1 и 2 лице, събрани в две противопоставени една на друга картини за преговор и обобщение па материала в по-горните класове.
Най-разпространените конструкции с лични и притежателни местоимения са дадени в сценките «Кто виноват?», «Моё и твоё». Падежните форми на притежателните местоимения, прилагателните и причастията повтарят в окончанията си личните местоимения в 3 лице. Затова те са свързани с един и същи картинки. Поместената таблица позволява да се правят аналогии между склоненията на различните видове местоимения, прилагателни и причастия. Тънките смислови различия между отделни отрицателни и неопределителни местоимения ясно личат на дадените картинки.

В главата за прилагателните се подчертава употребата на пълните и кратките форми и групата на прилагателни с основа на меко Н, непознаването на които води до много грешки. Тъй като повечето от прилагателните произхождат от съществителни имена, застъпено е и тяхното словообразуване.
Числителните в руски език представляват голяма трудност за всеки чужденец, и особено за нас, тъй като покрай значителните прилики има и големи различия в двата езика по отношение на: а) правописа ; б) формата на два и две; в) съгласуването па съществителните ; г) склонението; д) употребата и с) събирателните числителни. Ето защо горепоменатите въпроси са обяснени с много картинки.

Причастията и деепричастията се възприемат също така трудно. Тяхното значение и различията помежду им ясно личат на картинките.
Наречията представляват разнообразен материал. Наречията за време не са онагледени с картинки освен тв. п. на стр. 115. Наречията за място се свързват с въпросите где?, куда?, откуда? и предлозите с, на, с. Наречията за начин па действие, а именно степените им за сравнение, трябва да ее свържат със същите прилагателни. Наречията никогда, никуда, нигде, некогда, некуда, негде — с отрицателните местоимения.

Авторът