В руския език, както и в българския, има множество идиоматични изрази или фразеологизми, които представляват органична съставна част на езика и значително го обогатяват. Повечето от тях са присъщи на разговорния стил. Тъй като смисловото съдържание на всеки фразеологизъм в една или друга степен се различава от значенията на съставящите го думи, за чужденеца руската фразеология представлява твърде голяма трудност. Ето защо за овладяване както на устния, така и на писмения руски език, наложително е да се познават най-често употребяваните в речта фразеологични единици.

Тази книга е предназначена за българи, които вече достатъчно стабилно владеят основите на руския език.

В книгата са представени предимно два вида фразеологични изрази: същински идиоми — словосъчетания, чието значение изобщо не може да се изведе от значенията на техните компоненти (например ЗАМОРИТЬ ЧЕРВЯЧКА, СОБАКУ СЪЕЛ), и фразеологизми, значението на които донякъде се обяснява със значенията на влизащите в състава им думи (например ДВА САПОГА ПАРА, КАПЛЯ В МОРЕ).

 

Всички фразеологизми са подредени по азбучен ред на първата дума. Видът на основния глагол в изразите, които допускат употреба и на двата вида (свършен и несвършен), се дава в зависимост от честотата на употребата им в речта.

Всяка статия се състои от: 1) руски фразеологизъм, 2) буквалния му превод, 3) обяснение и 4) фразеологичен еквивалент (ако има такъв).

1) Руският фразеологизъм е снабден с указания за употребата му в речта—с управлявани думи, с допълнения.

2) По отношение на буквалния превод трябва да се отбележат следните три положения. Първо, за да бъде това все пак смислен превод, а не безсмислица, наложи се да бъдат използвани средства, необходими в българския език за свързването им: членуване, добавяне или променяне на предлози, добавяне на «свързващи» думи и т. н. Второ, като превеждаме буквално, естествено си даваме сметка, че фразеологизъм, преведен на друг език дума по дума, губи идиоматичното си съдържание, звучи странно, добива често смешно значение, което е особено характерно за същинските идиоми (СОБАКУ СЪЕЛ—изял кучето). Въпреки това сме убедени, че ако чужденецът познава източника или значенията на реалните компоненти в идиома, той не само ще си обясни причината за възникването му, но и по-добре ще разбере и запомни неговото значение. И трето: предимно поради голямата близост между руския и българския език в редица случаи буквалният превод на израза понякога напълно съвпада с фразеологичния еквивалент. За да не нарушаваме разположението на елементите в статията от една страна, а от друга, което е по-важно, за да не заблудим читателя при подобни идиоми един и същ превод се повтаря два пъти.

3) Обяснението (тълкуването) има за цел да разкрие колкото се може по-точно вътрешното, фразеологичното

съдържание на идиома. С оглед на максимална прецизност при превеждането на обяснителните бележки са използвани предимно тълкуванията, дадени във «Фразеологический словарь русского язмка» и «Фразеологичен речник на българския език».

4) Абсолютно точен еквивалент има далеч не всеки руски фразеологизъм; от друга страна, не винаги може да се намери българската съответна, която по съдържание и употреба най-вярно ще предаде руския идиом. Затова, дори при незначителна разлика, пред българския израз се подставя съкращението «Ср.» (сравни), знак, че покритието не е абсолютно пълно. Ако съответките са повече от една, те се дават разделени с точка и запетая, а вариантите на отделните компоненти се разделят с полегата черта: «(Вижда се) като на длан/тепсия»; ако разликата не се състои във вариране на отделни думи, за отделянето им се използуват скоби, както се постъпва и при даването на факултативни компоненти: «Познавам някому и зъбите (и кътните зъби)», «Препълня/прелея чашата (на търпението)».

 

Към почти всяка статия са дадени по две рисунки: едната,ако това е възможно, илюстрира буквалното значение на фразеологиз-ма, другата—истинското, фразеологичното му съдържание. Надяваме се, че първата рисунка ще допринесе за разбиране на отделните думи във фразеологизма, а втората ще насочи читателя към долавяне значението на целия израз и използуването му.

Хуморът, с който са наситени повечето идиоми в руския език, е според нас сериозно основание за въвеждането в книгата на весели картинки. Смятаме, че те ще подскажат на читателя и емоционалното обагряне, характерно за тяхната роля в живата реч.

Руските фразеологизми имат предимно народен произход. Затова съдържанието им отразява човешкия живот или, по-точно, човешките взаимоотношения. Във връзка с това бихме искали да отбележим, че думата ДУША като компонент на идиоми няма мистично съдържание. Косвено доказателство за това е например фактът, че тя може често да бъде заменена и се заменя с думата СЪРЦЕ, без това да променя значението на израза (ОТКРЫВАТЬ ДУШУ/СЕРДЦЕ, БРАТЬ ЗА СЕРДЦЕ/ДУШУ и т. н.). Затова във всички рисунки, които илюстрират буквалното значение на фразеологизмите, съдържащи компонента ДУША, се използва и обсегът на сърце.

 

Накрая бихме искали да отбележим, че тази книга, макар и оформена като речник, не е предназначена само за справочни цели. Естествено човек може да си послужи с нея, когато му потрябва обяснение или превод на някой от включените в книгата фразеологизми, но само този начин на използване не изчерпва нейното предназначение. Надяваме се, че всеки път, когато изучаващият руски език разгърне книгата за справка, преди да я затвори, ще поиска да прочете и още някоя и друга статия. Така той ще усети оня чар, оная живост и красота, които излъчват руските фразеологични съчетания.

 

Доколкото ни е известно, това учебно пособие е първият опит да се представи по такъв начин руската фразеология пред чужденци, изучаващи руски език. Ето защо критичните бележки, целещи усъвършенстването на книгата, ще бъдат винаги добре дошли за авторите.