Оригинално заглавие:
Gösta Berlings saga (1891)

*

Предговор

ЛЮБОВ КЪМ ЧОВЕКА, СИЛА И МЪДРОСТ...

Всяко ново поколение читатели има свое собствено поколение писатели. Заедно с това то притежава предимството, че може да чете и всичко онова, което в световната литература е било сътворено през вековете и е издържало безапелационните присъди и селекцията на миналите времена.

Защо тъкмо тук повтаряме тази банална истина? Защото искаме да напомним на днешния любител на художественото четиво за творчеството на една писателка, която само допреди 50—60 години събираше възторзите и любовта на хората от времето на нашите бащи. Събираше ги с това, че беше изключителен новатор за своята епоха и издигаше хуманистичния й патос на нова художествена висота. Това беше Селма Лагерльоф.

В тревожните години преди Първата световна война на нея й бе дадена Нобеловата награда за литература (1909 г.). В обосноваването на това награждаване се казваше, че премията й се дава «за благородния идеализъм и богатството на фантазията» на нейното творчество, което започва с публикуването в 1891 г. на романа «Сага за Йоста Берлинг». Този роман не е единствен шедьовър на писателката. Литературната история признава, че всяко от нейните 27 големи произведения, написани за петдесет години, е достойно, за да обезсмърти авторката си. И все пак «Сага за Йоста Берлинг» остава най-значителното произведение на една писателка, заслужила още приживе световно признание, креслото на първата жена-академик в Шведската кралска академия и Нобеловата награда за литература.

На прехода между XIX и XX век Селма Лагерльоф е «най-знаменитата жена на Швеция», а може би и на света. Нейната книга «Чудното пътуване на Нилс Холгершон през Швеция» (1906—1907 г.) е предназначена за деца, но и възрастният читател намира в нея очарованието на един приказен сюжет, върху чийто фон неповторимо красиво и увлекателно е нарисуван лиричният пейзаж на страната, богата и разнообразна с отблясъците на своите дълги северни зими и колоритни къси пролет, лято и есен. А в разгара на империалистическата война — в 1918 г. — Селма Лагерльоф написва и издава романа «Отстъпникът», който се нарежда в ярката поредица антивоенни книги на Анри Барбюс, Ричард Олдинтън, Ерих-Мария Ремарк и другите големи писатели-антимилитаристи от 20-те години на нашето столетие. Все пак обаче нейното най-чудесно достижение е «Сага за Йоста Берлинг», която българският читател сега държи в ръцете си за първи път, преведена от шведски език.

Родена в градчето Морбака в шведската провинция Вермланд на 20 ноември 1858 г., Селма Лагерльоф прекарва почти целия си осемдесет и две годишен живот в родния край, където на младини е била десетина години основна учителка, след което се е отдала изцяло на литературен труд. Тя почина на 16 март 1940 г. в родния си град, след като остави огромно литературно дело, немалко публицистични работи и особено силни изяви в борбата против настъплението на фашистката реакция и подготовката на Втората световна война.

Кратките биографични редове може би са достатъчни за запознаването ни с голямата писателка, но прочитането на «Сага за Йоста Берлинг» тепърва ще разкрие пред нашия читател големия телант и високото творческо призвание на тази, която литературните историци причислиха към шведското разклонение на неоромантизма в европейската литература. Но оценката не е в етикета, а в същността — литературно-художествена и до голяма степен философска, на «Сагата», която още при първото й появяване беше отбелязана от Георг Брандес като книга с «нов и свой собствен тон», отличаващ се «с най-рядкото и най-значителното литературно достойнство — своеобразието на стила». А по-нататък допълняше: «В тази сага ви поразяват две особености: забележителното своеобразие на сюжета и оригиналният начин на изложението.»

Не е възможно да се определи точно жанрът на «Сагата». Тя е своеобразно, неприличащо на нищо друго преди това в литературата съчетание на приказни, фантастични и по своему еротични разкази, ту безгрижни, ту преливащи, задъхващи се от човешки грижи и мъка. Цялото това неизчерпаемо богатство е затворено в тесните граници на провинцията Вермланд, в нейния сам за себе си и по свои вътрешни човешки и обществени закони воден живот. Времето на действието е отнесено към двадесетте години на XIX в., но то надраства това време със старите истории и легенди, отнасящи ни с още двеста и триста години назад и придружени с такива съвременни мисли и чувства, че свързват романа не само с годините на написването му, но, струва ни се, с проблемите на човека, на човешкото съществуване и човешките отношения и до наши дни. Защото образите на героите са поставени в една обстановка на такива промени в личния им и социален живот, когато се сблъскват старото и новото в техния бит, в житейските им страсти и душевни противоборства и терзания, когато се сгромолясват стари понятия за чест и позор, без да може вакуумът веднага да се запълни с необходимото ново съдържание.

В лиричен стил тези вътрешни и междуличностни конфликти внасят нещо ново в епическия жанр на романа и го правят стегнат по изложение, с отделни глави, които изчерпват конкретната си задача, и с не малко авторови отстъпления и намеси, обърнати пряко към читателя и повишаващи емоционалното въздействие на «Сагата» като цяло.

Ако трябва съвсем кратко да се формулира стилът на романа, то ще бъде това, че Селма Лагерльоф застава в положението на човек, който преразказва истории и легенди за стари времена, слушани от нея още в детските й години и постепенно напластили се в поредица картини от миналото, рязко контрастиращо на съвременността и превъзхождащо я по изобилието на силни индивидуалности, носители на необуздани страсти и свършители на действия, които писателското въображение е разкрасило още повече. Този пиетет към преувеличеното и разкрасено минало някога критиката схващаше като идеен консерватизъм и повик за връщане назад на хода на неумолимото време. Истината за философската концепция на Селма Лагерльоф не е ретроградното желание на писателката да върне света или поне своята родна провинция Вермланд (което е все едно!) назад, а да нарисува богата галерия от образи в действие, обхванати от страст и преживяващи възраждане, като търси в края на краищата в тях онова, което е единствената и главна идея на всеки голям писател-хуманист. От това, което е слушала и научила за своята Вермланд, да извлече силата и мъдростта, с които светът може и трябва да стане по-човешки за човека.

«Сага за Йоста Берлинг» не може да се преразкаже. Тя може само да се прочете. И най-благожелателна завист изпитваме към тези днешни читатели, които за първи път ще се докоснат до нейните страници и изобщо до творчеството на Селма Лагерльоф.

Нешо Давидов