Речникът съдържа около 40 000 заглавни думи. Дадени са всички думи от основния речников фонд на сърбохърватски език и всички по-често употребявани думи от неговия състав. Поради голямата лексикална близост на двата езика из областта на фразеологията е дадено най-типичното. В речника не влизат също и някои от по-рядко упо-требяваните думи, редица диалектизми и неологизми, както и много чужди и специални думи и термини.

 

Предназначен е да служи като помагало на преподаватели и учащи се.

 

*

 

 

За изучаването на сърбохърватския език в България в миналото не е нанра-вено много. Преди войните студентите по славянска филология в Софийския университет са получавали само известни откъслечни знания по сърбохърватски език з кръга на лекциите и семинарните упражнения по сравнително славянско езикознание ч славянски литератури. Едва от 1946 г. във Филологическия факултет съществува лекторат по сърбохърватски език, а от 1955 г. в рамките на новата специалност славистика започна по-системното му изучаване. Със същата цел след Втората световна война в София бяха организирани редица курсове. За нуждите на студенти и курсисти през тези години излязоха от печат няколко учебни помагала. Оше преди последната война бяха издадени два речника — Сърбохърватско български речник от М. К, Хаджи (1936) и Сърбохърватско-бъл-гарски диференциален речник от Ж. Н. Г. (1937), а след войната три учебника — Сръбска граматика от Г. Исаев и М. Йоич (1948), Учебник по сърбохърватски език от Л. Божинов и К. Църнушанов (1954) и Учебник по сърбохърватски език от А. Игов (1955). Всички тези помагала обаче са вече изчерпани.

 

В своята работа авторът е държал сметка за съвременните лексикографски изисквания и се е стремял да представи пред българския читател речниковия състав на сърбохърватския език в съвременния му вид. Той обаче е бил принуден да се справя сам с редица трудности, които произлизат преди всичко от липсата на редовни връзки между България и Югославия през последните няколко години. По тези причини той не е можал да използува всички съществуващи речници и други лексикографски трудове, както и личния контакт с отделни югославски специалист? и институти и е бил принуден да се задоволи с наличните у нас помагала. Все пак авторът смята, че в сравнение с досегашните речници е постигнал известен напредък както по отношение на количеството на събрания материал, така и в неговата обработка.

 

Речникът съдържа към 40 000 заглавни думи. Той обхваща целия основен речников фонд и голяма част от речниковия състав на съвременния сърбохърватски книжовен език. От друга страна, изпуснати са много диалектизми и архаизми, както и много чужди думи, които са еднакви и в двата езика. С цел да се постигнат икономии изцяло са изпуснати някои категории думи като отглаголните съществителни, причастията, наречията, образувани от среден род на прилагателните, и др. Тези производни думи, или по-право форми, не се различават съществено от българските им съответствия и лесно могат да се обяснят, като се свържат с основнищ думи, от които са образувани. Поради голямата лексикална близост на двата езика авторът се е задоволил само с най-типичното из областта на фразеологията.

 

При използуването на речника читателят трябва да има предвид следното:

 

1. В Югославия днес се употребяват две азбуки — кирилица и латиница. С кирилицаш си служат сърбите и черногорците, а с латиницата — хърватите и мохамеданите. Настоящият речник е отпечатан на кирилица, тъй като тя е твърде бчи.зка до българската азбука и ще улесни извънредно много неговото използуване от българските читатели.

 

2. При подреждането на думите по азбучен ред авторът е взел^за основа екавския изговор, който е много по-лесен и достъпен за българина. Йекавските форми и икавизмите са посочени в скоби непосредствено след екавските.

 

3. Препращането на едни думи към други е нашироко застъпено в речника. Това е направено преди всичко, за да се спести повече място. Освен това с препращането се цели да се посочат съвременните книжовни думи, които трябва да бъдат предпочетени пред някои диалектизми, архаизми, неологизми или чуждици.

 

4. При тълкуване на многозначните думи на първо място стои основното значение, а след тгва — второстепенното, по далечното или преносното. Фразеологията е дадена при съответното значение или в края на статията.

 

5. Съществителните имена са дадени в именителен падеж. Формата за роди-телен падеж е посочена само когато има по значителни промени в основата на думата или когато ударението се мени. Родът на съществителните навсякъде е означен със съответните съкращения. Някои съществителни имат едновременно два рода — мъжки и женски. Същото е направено и при съществителните, които имат форма само за множествено число.

 

6. Прилагателните имена се дават в мъжки род, а за женски и среден род са посочени само окончанията с изключение на онези случаи, при които ударението се мени. Формите за множествено число не се дават. Като основна форма на прилагателните имена се взема кратката (неопределената) форма. Онези прилагателни, които нямат кратка форма, са дадени в пълната (определената) форма. От формите за сравнителна степен са дадени само най-неправилните, и то на съответното място в азбучния ред.

 

7. При местоименияга, особено при личните, освен основната форма в някои случаи са дадени и по-особените падежни форми — също така на съответното място в азбучния ред.

 

8. Глаголите са дадени в инфинитивната им форма, придружена от формата за 1 л. ед. число сегашно време, а при безличните глаголи — за 3 л. ед. число. Навсякъде е означен видът на глагола — свършен или несвършен. Отделни глаголи имат едновременно и двата вида. При всички глаголи с рекция е означен косвеният падеж, който те управляват (винителен, дателен, творителен или роди-телен). По правило в речника са изтълкувани само глаголите от несвършен вид. Свършените глаголи се препращат към несвършените. Само когато липсва съответен несвършен глагол или когато свършеният глагол има различно значение, той е изтълкуван отделно.

 

9. Причастията и отглаголните съществителни не са дадени с изключение на онези случаи, при които са получил» ново значение, различно от значението на глагола.

 

10. Всички думи освен единичните случаи, в които ударението не е могло да бъде установено, са снабдени с ударения. За разлика от досегашните речнини в настоящия речник е посочено не само мястото, но и интонацията и дължината на ударението, както и дългите срички без ударение. В някои думи книжовният изговор допуска двояко ударение. В такива случаи авюрът е взел онова ударение, което е по-разпространено в говоримия език.