Српскохрватско-бугарски речник

Ангел Игов  (автор)

Твърда корица, среден формат   |  509 стр.  |  472 гр.

(неизползвана, здрава и чиста книга с леко захабен вид)

*

АНОТАЦИЯ

РЕЧНИКЪТ СЪДЪРЖА ОКОЛО 45 000 ЗАГЛАВНИ ДУМИ. ДАДЕНИ СА ВСИЧКИ ДУМИ ОТ ОСНОВНИЯ РЕЧНИКОВ ФОНД НА СЪРБОХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК, КАКТО И ВСИЧКИ ПО-ЧЕСТО УПОТРЕБЯВАНИ ДУМИ ОТ НЕГОВИЯ СЪСТАВ. ИЗПУСНАТИ СА НЯКОИ ПО-РЕДКИ АРХАИЗМИ И ДИАЛЕКТИЗМИ, КАКТО И СПЕЦИАЛНИ ТЕРМИНИ.

РЕЧНИКЪТ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ДА СЛУЖИ КАТО ПОМАГАЛО НА СТУДЕНТИ, ПРЕВОДАЧИ И ПРЕПОДАВАТЕЛИ.

**

ПРЕДГОВОР

За изучаване на сърбохърватския език в България в миналото не е направено много. Преди войните студентите по славянска филология в Софийския университет са получавали само откъслечни знания по сърбохърватски език в кръга на лекциите и семинарните упражнения по сравнително славянско езикознание и славянски литератури. Едва през 1946 г. във Филологическия факултет се открива лекторат по сърбохърватски език, а от 1956 г. започва системното му изучаване в рамките на новата специалност славистика.

За нуждите на студенти и курсисти през последните години бяха отпечатани няколко учебни помагала. Между двете световни войни у нас бяха издадени два речника — Сърбохърватско-български речник от М. К. Хаджи (1936) и Сърбохърватско-български диференциален речник от Ж. Н. Г. (1937). След Втората световна война излязоха от печат и три учебника — Сръбска граматика от Г. Исаев и М. Йоич (1948), Учебник по сърбохърватски език от Л. Божинов и К. Цър-нушанов (1954) и Учебник по сърбохърватски език от А. Игов (1955). Отпечатаха се също така и текстове за упражнения.

Въпреки трудностите, които е срещал, авторът се е стремял да представи словното богатство на сърбохърватския език в съвременния му вид. Речникът обхваща целия основен фонд и голяма част от речниковия състав на сърбохърватския стандартен език. Същевре­менно обаче авторът е сметнал за възможно да изпусне някои ка­тегории думи, като отглаголните съществителни и наречията, обра­зувани от среден род на прилагателните имена, поради голямата им формална и семантична близост с българските съответствия. Поради същата причина той се е задоволил само с най-типичното и из област­та на фразеологията.

При използуването на речника читателят трябва да има пред вид следното:

1. В СФР Югославия днес се употребяват две азбуки — кирилица и латиница. Хърватите и босненските мохамедани си служат изклю­чително с латиницата, а сърбите и черногорците предимно е кири­лицата. Речникът е отпечатан на кирилица, тъй като тя е по-достъпна за българския читател и ще улесни неговото използуване.
2. Сърбохърватският книжовен език има два изговора — екавски и йекавски. При подреждането на думите по азбучен ред за основа е взет екавският изговор, който е по-лесен и по-достъпен за българ­ския читател. Иекавските форми и икавизмите са посочени в скоби непосредствено след екавските.
3. Препращането на едни думи към други е нашироко застъпено в речника. Това е направено преди всичко за да се спести място. Освен това е препращането се цели да се посочат съвременните кни-" жовни думи, които трябва да бъдат предпочетени пред някои диа­лектизми, архаизми, неологизми или чуждици.

4. При тълкуването на многозначните думи на първо място е дадено основното или конкретното значение, а след това — второс­тепенното, по-далечното или преносното. Фразеологичният материал е даден при съответното значение или в края на статията.
5. Съществителните имена са дадени в именителен падеж. Фор­мата за родителен падеж е посочена само в онези случаи, когато тя е претърпяла изменения в основата или ударението. Родът на съ­ществителните имена навсякъде е означен със съответните съкраще­ния. Някои съществителни имат два рода — мъжки и женски или мъжки и среден. Същото се отнася и за съществителните, които имат форма само за множествено число.
6. Прилагателните имена се дават в мъжки род, а за женски и среден род са посочени само окончанията с изключение на онези случаи, когато ударението се мени. Редки са прилагателните имена, които имат форма само за женски род. Като основна форма на при­лагателните имена се взех^а кратката (неопределената) форма. Само когато тя липсва, се дават пълните (определените) форми. От фор­мите за сравнйтелна степен са включени само неправилните обра­зувания, и то като самостоятелни статии.
7. При местоименията, особено при личните, освен основната форма (рменителен падеж) понякога се посочват -и по-особените па­дежни форми — също така на съответното място в азбучния ред.
8. Основната форма на глагола, инфинитивът, е придружена от формата за 1 л. ед. число сегашно време, а при безличните глаголи — за 3 л. ед. число. Навсякъде, освен в случаите на препращане,' е посочен глаголният вид — свършен или несвършен. Отделни глаголи имат едновременно и двата вида. При глаголите е рекция е посочен косвеният падеж, който те управляват — винителен, дателен, творителен или родителен.

По правило в речника са изтълкувани само глаголите от не­свършен вид. Свършените глаголи се препращат към несвършените. Само когато липсва съответен несвършен глагол или когато свър­шеният глагол има различно значение, той е изтълкуван отделно.

9. Причастията и отглаголните съществителни са включени в речника само тогава, когато са получили ново значение, различно от значението на глагола.
10. Всички думи с изключение на енклитиките и проклитиките
    имат едно от четирите сърбохърватски ударения. За разлика от досегашните речници в настоящия речник е посочено не само мястото, но и интонацията и дължината на ударението, както и дългите срички без ударение. В някои думи книжовният език допуска двояко уда­рение. В такива случаи авторът е взел онова ударение, което е по-разпространено в говоримия език.