На задната корица:

Веселина Узунова родена в гр. Хасково. Завършила Югозападен университет-Благоевград, специалност „Международни отношения" и магистратура специалност „Национална сигурност и отбрана" във Военна академия „Г. С. Раковски". През 2015 г. защитава в Института за исторически изследвания към БАН докторат на тема „Американо-иранските отношения между две кризи - национализацията на петрола и кризата със заложниците (1951-1979)". Изследванията и научните й интереси са в областта на съвременната близкоизточна политика.

*

Анотация

Темата за Иран и неговите двустранни отношения със САЩ през ХХ век е сред най-сложните и противоречиви теми, над които изследователите на международните отношения продължават да посвещават своите научни трудове. Динамиката, с която се развиват тези отношения ознаменува възхода на САЩ като световна суперсила и отрежда мястото и ролята на Иран в западната сфера на влияние до 1979 г. От самото начало на тези отношения Иран се явява като ключов партньор на Вашингтон в размирния регион на Близкия изток и това от своя страна генерира динамичен процес на общуване между двете страни. Отношенията между Техеран и американските президенти от Айзенхауер до Картър имат сложен, многопластов и противоречив характер, поради което разглеждането на основните обществени фигури в Иран - Мохаммад Мосаддек, Мохаммад Реза Шах и аятолах Хомейни отразява разнообразните и некатегорични оценки на изследователите.

Изложението подробно проследява зараждането на американо-иранското партньорство между двете световни войни, задълбочаването му по време на Втората световна война и определянето му като ключово и за двете държави по време на кризата с национализираната петролна индустрия в Иран. Това е моментът, когато САЩ вземат решение да се намесят във вътрешните дела на Иран и свалят правителството на популярния премиер д-р Мохаммад Мосаддек през 1953 г. От този момент нататък американската политика в региона на Близкия изток става силно обвързана със съдбата на иранската държава и авторитарния режим на Мохаммад Реза Пахлави. Поетият ангажимент към Иран неведнъж поставя САЩ в неизгодни и доста неудобни позиции в замяна на безусловната поддръжка на прозападната политика от шаха.

Отношенията между САЩ и Иран представляват един от най-дискутираните проблеми в модерната история на световната политика. Те са модел на своеобразния сблъсък между традиционното и модерното, съприкосновение на два различни свята, привлечени един към друг от взаимния интерес и нуждата от надеждно партньорство. В началото на Студената война тези политически и социокултурни взаимодействия между две сили - държава с петхилядолетна история и относително млада страна, но с бъдеще на световен лидер, без съмнение посяват семето на промяната в политиките и на двете.

*

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ 9

ПОЛИТИЧЕСКА ИСТОРИЯ НА ИРАН ДО ЕПОХАТА НА МОДЕРНИЗМА 13

1. Исторически предпоставки за ислямизирането на Иран 13
1.1. Необходимата религия 13
1.2. Халифатът и разединението в исляма 19

2. Иранското участие в създаването на Османската империя 26
2.1. Възраждане на иранската държава 26
2.2. Амбицията на турските племена 29
2.3. Исторически и геополитически предпоставки за възникване на Османската империя 33

3. Националната династия на Сефевидите 37
3.1. Сплотяващият елемент на исляма в националната държава на Сефевидите 37
3.2. Кратка хроника на сефевидските шахове 40

4. Афганският иредентизъм и установяване на втората иранска национална династия 40
4.1. Бунтът на афганците и колапсът на сефевидски Иран
4.2. Вероятна иранския народ - Надир шах 50

ИРАН И ВЕЛИКИТЕ СИЛИ. УСТАНОВЯВАНЕ НА АМЕРИКАНСКО ВЛИЯНИЕ 53

1. „Мост на победата" - икономическа и геостратегическа значимост на Иран 61
1.1. Англо-руското съперничество в „Голямата игра" 61
1.2. Външнополитическа активност на Иран в условията на „Голямата игра" 62
1.3. Англо-руската конвенция за поделянето на Иран и надпреварата за иранските концесии 65
1.4. Борбата на Конституционното движение срещу абсолютната монархия 71
1.5. От „Голямата игра" към Първа световна война 77

2. Династията Пахлави и модернизацията на Иран 86
2.1. Планът „Кързън" и болшевишката заплаха от север 90
2.2. Възходът на Реза Хан - от премиер до монарх 99
2.3. Сложните отношения между Иран и Великите сили в периода между двете световни войни 105

3. Специфика на американо-иранските отношения в навечерието на Студената война 110
3.1. Предпоставки за възникване на американски интерес в Иран 110
3.2. Включването на САЩ във Втората световна война и начало на активното американо-иранско сътрудничество 120
3.3. Военновременната окупация на Иран и подновеното англо-съветско съперничество 125

4. Иранската криза (1945-1946) като предвестник на Студената война 130
4.1. Съветските планове за Иран в следвоенната суматоха 130
4.2. Ангажиментът на САЩ към опазване на териториалната цялост и суверенитет на Иран 137

5. Иран през призмата на Доктрината Труман 142
5.2. „Иранската криза" като фактор за избухването на Студената война 142
5.2. Обявяването на Доктрината Труман и приобщаване на Иран към Западната сфера на влияние 147

ФАКТОРЪТ ПЕТРОЛ ВЪВ ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ИРАН (1949-1953) 157

1. Петролът като обект на външната политика на Иран 157
1.1. Краткаистория на иранската петролна индустрия 157
1.2. „КОЙТО ПРИТЕЖАВА ПЕТРОЛА, ТОЙ КОНТРОЛИРА ДЪРЖАВАТА" 165

2. Да бъде или да не бъде национализиран иранския петрол - една отворена дискусия в обществото (1949 -1951) 169
2.1. Узряването на идеята за национализацията на иранския петрол 169
2.2. Актът на национализация получава подкрепата на иранското общество 174

3. Управлението на Мохаммад Мосадек (1951-1953) и национализацията на иранския петрол 181
3.1. Премиерът Мосадек-национализъм в човешки облик 181
3.2. Преговорите между Мосадек и АИПК и трудният избор на Америка 187
3.3. „Ръкавицата е хвърлена": Иран отхвърля едностранно британския бойкот 196

4. Преодоляване на петролната криза 199
4.2. Айзенхауер преразглежда американо-иранските отношения и оказва подкрепа на Лондон 199
4.2. Разработване на операция „ TRAJAX" 204
4.3. „Нека иранският петрол отново да потече към Запада" 210
4.4. Последствия от преврата и публичния процес срещу Мосадек 215

5. Религиозният фактор в събитията между 1949 и 1953 г. като стълб на иранската съпротива срещу петролната зависимост от Запада 221
5.1. Голямата дилема на шиитското духовенство в ерата на модернизация и позападняване 222
5.2. Политическа активност и роля на улемите в кризата с национализирания петрол и преврата срегцу Мосадек 228

АМЕРИКАНО-ИРАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ОТ АЙЗЕНХАУЕР ДО ДЖОНСЪН И ТЯХНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В ИРАН 237

1. Американо-иранските двустранни отношения след преврата от 1953 г 237
1.1. Въпросът за икономическата стабилност на Иран и англо-американската експлоатация на иранските петролни ресурси 238
1.2. Амбицията на Мохаммад Реза за постигане на равноправност и независима външна политика 244
1.3. Радикалните промени в Близкия изток довеждат до активизация на иранската регионална политика 249

2. Иран в Багдадския пакт - „най-значимата връзка в отбраната на Свободния свят"  - 252
2.1. Преговорите за присъединяване на Иран към Багдадския пакт и „съветската карта" в ръкава на шаха 252
2.2. Доктрината Айзенхауер като отговор на съветската заплаха за близкоизточните страни 256
2.3. Иранската дипломация между САЩ и СССР 261

3. Джон Ф. Кенеди - американската хипер-активност в Иран - 267
3.1. Кенеди преразглежда американската политика към Иран 269
3.2. Недоверието между Вашингтон и Техеран нараства 272
3.3. Кабинетът „Амини " 277
3.4. Причините за неуспешната американска политика 280

4. Независимата външна политика на Иран и затопляне на ирано-съветските отношения 285

5. Зараждане и развитие на Ислямското революционно движение (1963-1979) 290
5.1. „Бялата революция" 291
5.2. Проповедите на Хомейни срещу властта и американското влияние в Иран 297
5.3. Критиката към режима приема опасни размери 302
5.4. Основни фактори, довели до популяризиране на движението на Хомейни 311

ГОЛЕМИЯТ ОБРАТ В АМЕРИКАНО-ИРАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ: ОТ НИКСЪН ДО КАРГЪР 317

1. Политика в Иран на тандема Никсън - Кисинджър и факторът ОПЕК 317
1.1. Съветските провокации към Иран-индопакистанската война, въоръжаването на Ирак и установяване на социалистическа република в Афганистан 318
1.2. Издигането на Иран в център на американската регионална политика в Близкия изток и Персийския залив 325

2. Урокът на „тъмнооките" народи 334
2.1. Учредяването на ОПЕК и реакцията му срещу поредната арабо-израелска война (1973 г.) 334
2.2. Наложеното ембарго върху вноса на петрол в САЩ поставя на изпитание американо-иранското партньорство 338
2.3. САЩ използва Саудитска Арабия срещу Иран в преговорите за цената на петрола 343

3. Как „Суперсилата" си създаде „суперклиент" 350
3.1. Джералд Форд прави последен опит да повлияе на шаха 350
3.2. Заложници в капана на Иран 352

4. Провалът на американската политика при Картър 357
4.1. Промяната във вътрешнополитическия живот на Иран през 70-те 357
4.2. Колебливата подкрепа на Картър за режима на Пахлави 360
4.3. Ескалиращото напрежение в Иран взема връх 364
4.4. Адекватността на американската политика в предреволюционен Иран 368

5. Иран на Аятоласите - от монархичен произвол до религиозен терор 374
5.1. Тържественото завръщане на Хомейни в Иран 375
5.2. Ислямската република донася разочарования на иранците 379
5.3. „Културна революция " на вместо демокрация 382

6. Кризата със заложниците: средствата на „грубата" дипломация 387
6.1. Радикализирана студентска организация нахлува в американското посолство и взема заложници 387
6.2. Картър задейства спасителна операция „Орлов нокът". 390
6.3. Демокрация между Изтока и Запада 396

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 403
АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА ИМЕНАТА 407
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 409