Анотация

Това произведение на добре известния и у нас американски писател Гор Видал (1925-2012) с право бе оценено от критиката като забележително постижение в областта на романизираната история — жанр труден и взискателен, но с богати възможности, вече убедително доказани и разгърнати от автора на «Сътворението» в предишни негови творби. Тук той е избрал една от интересните епохи в историята на човечеството: V в. пр. н. е., наситена със събития и конфликти, които Видал пресъздава във внушителен мащаб, изграждайки повествованието в няколко плана, и пред читателя оживяват пълнокръвно образите на Перикъл, Демократ, Дарий, Ксеркс. Буда, Конфуций... Обединяваща функция в тази извънредно широка историческа панорама получават вечните въпроси за природата на човека и за условията на неговото съществуване, за загадките на Битието. Писателят е съумял да изгради ярък и художествено достоверен портрет на претворената от него епоха и макар да се въздържа от преки изводи и внушения, той недвусмислено подтиква читателя към размисъл над проблемите, които поставя сравнението между духовното, социалното, политическото развитие на едно древно общество и нашата съвременност.

*

Бележка на автора

"За хората от пети век пр.н.е. Индия е персийска провинция на река Инд, а Цин — само едно от воюващите помежду си княжества в днешен Китай. Все пак за улеснение съм използувал названието Индия, като с него обозначавам не само Гангската равнина, но и областите, които днес са известни като Пакистан и Бангладеш. Тъй като за онзи период английското название China би било съвсем погрешно, послужих си с древното име Cathay[1], включващо държавите между Янцзъ и Жълтата река. Където е възможно, използувам съвременните географски названия, като Средиземно море, или възприетите днес форми на имената, като например Конфуций[2]. Афганистан и Иран предпочитам да наричам с древните им имена: Бактрия и Персия.

[1] Древното название Cathay (Китай) съответствува на българското Китай, използувано в този превод, и е влязло в английски език през руски, като вероятно има татарски произход. Днес в английски се употребява думата China, произлязла от Ch’in (на бълг. Цин), една от многобройните държави, възникнали след разпадането на царството Чжоу (VIII-III в. пр.н.е.), която през 256 г. пр.н.е. завладяла Чжоу и наложила властта си над цял Китай. — Б. пр.
[2] В българския превод при предаването на имената сме се придържали към традиционно установилите се в съвременния ни език правописни и правоговорни форми, независимо че от гледище на езика на съответната страна в някои, случаи те се отклоняват от правилата за фонетична транскрипция. — Б. пр.
За обозначаване на разстоянията използувах нашите неметрични единици — милите. Колкото до датите, разказвачът обикновено гледа да съотнесе събитията към момента на започване на разказа, с който иска да обори Херодот (още неизвестен като "баща на историята"); можем да приемем, че това е вечерта на 20 декември 445 г. пр.н.е."