ЗАБРАВЕНАТА ЦАРИЦА

След 10 години отново посягам към темата за Савска­та царица и в това няма нищо случайно. Защото наистина древнобългарската владетелка, смятана за родоначалнич-ка на етиопците, заслужава специално внимание.

Този път ще се опитам да погледна към Савската ца­рица от две страни - както от научнопопулярна, изследо­вателска, така и да разкрия образа й с помощта на худо­жественото повествование. На практика в едно тяло се получават две отделни книги - самостоятелни, надявам се равностойни, всяка със своите специфични особености.

Според мен, Савската царица дължи славата си като че ли по-малко на историческата памет, отколкото на въоб­ражението. Нейният сложен и многопластов образ оживява в различни видове култури и изкуства - фолклор, литера­тура, музика, изобразително изкуство, кино. Срещаме ле­гендарната владетелка, живяла преди три хиляди години, в Етиопия, в еврейското и арабското културно пространст­во, както и в Европа, Персия, дори в афроамериканските освободителни движения от по-ново време.

Изплувала от древността, тя прекрачва границите между различните народи, раси, езици и религии. Пораж­да пъстра палитра от чувства - надежди и страхове, сми­рение и преклонение.

За съжаление днес Савската царица е забравена - нейният живот и дело все още са твърде малко познати у нас, въпреки че принадлежи безспорно към голямата древ-нобългарска общност.

Авторът