Селцето / Градът

Продукти
КНИГИ
+
4,50 лв.
  • Издателство: Народна култура
КУПИ с регистрация ИЛИ с БЪРЗА поръчка
Моля, изберете:
Продуктът е успешно добавен в количката

Уилям Фокнър  (автор)

 

Издателство:   Народна култура
Език: български език
Раздел: Класика
Поредица: Световна класика  (книга 127)
Преводачи: Кръстан Дянков
Етикети:

преводна литература

американска литература

Нобелова награда за литература  (1949 г.)

 

Твърда корица с обложка, среден формат  |  751 стр.  |  715 гр.

(неизползвана, здрава и чиста книга с позахабена обложка)

 

*

 

Трилогията

на Уилям Фокнър

 

Уилям Фокнър е една вселена. Никой друг от познатите писатели не съумя да сътвори така­ва легендарна и монолитна сага, втъквайки едно едничко селище и не повече от един мулешки фургон герои в толкова много ро­мани и разкази. В това негово кътче в северните предели на ща­та Мисисипи, не по-голямо от пощенска марка, този неясен, не­проницаем, благо усмихнат, неочаквано опърничав човечец, вни­мателен нищо да не пропусне, събра цял един космос. Той мина­ваше вече петдесетте, когато неговите съотечественици откриха, че най-голямата фигура в американската литература живее мирно и тихо в едно незначително южняшко градче. Фокнър бе модулирал, създал и населил един свят, бе му вдъхнал и атмосферата, и без­конечната история, вярванията и суеверията, бе го оплел в оне­зи междучовешки връзки — и митични, и реални, — които всъщ­ност единствено могат да скрепят завинаги отломъците, легнали в основата му, далеч преди още критици и читатели да се бяха освободили от дотогавашните си литературни очаквания и вкусо­ве, на които със странна специализираност служеха писатели като Хемингуей и Фицджерълд. Много късно литературните сеизмогра­фи на Америка започнаха да долавят всеки трус, та дори и най-слабия трепет, идващи от тази още неизследвана и ненанесена на картата Йокнапатофа, върху която се натрупваха една подир дру­га историите на Уилям Фокнър.

 

От многото фурни, които тласкаха писателя в съзиданието на неговата вселена, най-всевластна бе като че ли увенчаната мъка да изравя и по някакъв начин да увековечава онова несъбираемо и неподредимо усещане за противоречива сложност, съставящо човешкия житейски опит в неговата цялост. Той изпридаше ниш­ките за човешката тъкан на своите герои от сложния феномен, че всеки от тях е валмо от своето собствено настояще — бур­но, хаотично и многопланово — и от едно минало, което не ви­наги е пряко лично, от разум и страсти, така тънко и гъсто пре-кръстосани, че дори и той, Фокнър, техният създател, не смогваше точно да ги отдели и рафинира; за разлика от недвусмисле­ния, ясен типаж на своите колеги-съвременници, той сбираше в един разум и в една душа онази истинска нравственост или ни-зост, които са едновременно жертва на стихии отвън и на експло­зии отвътре, на такива сили, с каквито дори измислената литера­турна личност не може ни да се пребори, ни да ги разбере. За него беше ясно само едно: че каквото и да се случи в дългия път ва човека, той ще надделее. Фокнър изля в калъпа на своя ес­тетически идеал златната максима на непримиримостта, за да я вложи в съзнанието на една от трите трагични фигури на своята трилогия (Минк Сноупс; другите две — Гейвин Стивъиз и Лин-да): „Човек може всичко да преживее, само трябва непрекъснато да върви."

 

Уилям Фокнър остави трийсет тома: романи, разкази, малко стихове. Шестнайсет от тях бяха всъщност една исполинска кни­га: цикълът за Иошапатофа. Малкъм Каули казваше, че според него, в митичното царство на писателя, в тази негова околия Иокнапатофа, едва ли има къща, едва ли има муле и мотика, човек — черен или бял, гражданин или селянин, търговец яли фермер, — които да не са играли една или друга роля в ня­коя от многобройните, ала преливащи се истории, написани от пе­рото му. Още през пролетта на 1929 година, когато излиза „Сар-торис", Фокнър вече е набелязал повечето от темите, които по-късно безспирно ще развива и доразвива в своята сага — кога вкратце, кога надлъж, ту в разкази, които сетне ще се превърнат в епизоди от романи, ту в епизоди, от които ще се родят някои от бисерно-прецизните му разкази. Досущ както Балзак бе разделил своята „Човешка комедия" на сцени от парижкия живот, сцени от провинциалния живот и сцени от личния живот, Фокнър би могъл да разпредели своето творчество в няколко цикъла: един за онези, които чоплят земята и я засяват с техните потомци, един за гражданите на Джеферсън, друг за бедния белокож наро-дец, пръснат из околията, за индианците и негрите. Така в тази библия за Иокнапатофа могат да се очертаят легендата Компсън-Сарторис, легендата Сноупс, легендата МакКаслин и легендата Ретлиф.

 

Трилогията, съставена от романите „Селцето" (1940), „Градът" (1957) и „Дворецът" (1959), с която най-после запознаваме бъл­гарския читател, е сякаш есенцията на шестнайсетте книги за Иокнапатофа, а то ще рече и за Юеа на Фокнър. Тук, разбира се, с много преплитания и асоциативни препратки, е проследе­на легендата за клана Сноупс — за онова безобразно, подло, без­чувствено, студенокръвно, алчно н неспиращо се пред нищо пле­ме, чийто корен се е серял някъде в мътилката на Гражданската война през 80-те годния на миналия век; племе, от което с бав­ната и методична настъпателност на безмилостния валяк на вре­мето ще се роди и ще разцъфти класата на едрия земевладелскн н банков капитал, комуто е съдено да надуе погребалните фан­фари над безвъзвратно сломените, идилични и все още самозалъг­ващи се останки от едно гордо, галантно, героично, но още в за­родиша си прогнило и лъжеаристократично южняшко общество. В пресметливата, обезумяла в своите граници грабливост и жесто­кост на Сноупсовци ще се долови онзи многозначителен тътен, който издъно ще разтърси пасторалния свят на Америка, за да превърне нейните демократични и хуманни идеали в един смешен къс хартия — както по-късно в съда на Джеферсън ще окачат в рамка закона на стария Сарторис против автомобилите, та да има от какво да се развеселяват пришълците-туристи.

 

Удивително е, че Фокнър създава своята плътна картина на един свят чрез множество различни истории, през очите на мал­ки и големи съвремешшци-очевидци, на няколко пласта в повест­вованието (не винаги успоредни!), посредством разкъсани, непосле­дователни, та дори и несъстоятелни епизоди, размесени уж слу­чайно, пришити уж как да е. Но тъкмо така — веднъж стройно, друг път хаотично, с много връщания, зигзагообразно и с препъ­ване — тече к човешкото съзнание. Дали ще осъзнаем тези кри­ви на мисълта, тези възземания и падания, това паралелно, асо­циативно и винаги ретроспективно мислене, не е толкова важно Важното е, че така именно човек налепва, изчуква и щудира окончателно оформените си представи, за да извае накрая един определен н пълнокръвен образ. Така например читателят ще забележи как бавно, упорито, систематично, с многобройни странични и уж незначителни частни случаи и „историйки", в по­вествованието (най-вече в „Дворецът") върви самата история на но­вото време: долавя се мъчителното съзряване и класоосъзнаване на американския пролетариат с всичките му първоначални сектант-скн заблуди (първата цел е да притежава банката на Флем Сноупс, последната — Белия дом във Вашингтон!), усеща се да­лечното дихание на зловещите европейски събития от 1939 годи­на, докато вълната на фашистките идеи не залива и самите Съе­динени щати (глава IX от „Дворецът").

 

Още по-удивителен е друг факт. Когато превръща слабостта на човека, вродена или потенциална, в някакъв вид сила — нравствена или грубо физическа и политическа, — когато от про­винциалното общество, в което е живял и за което е писал, прави позитивен източник, инструмент за развитието н изчистването на своето изкуство, когато най-сетне ни кара да вярваме, че неговата белетристика е социологична критика с дълбоко моралнв обертонове (а това е наистина така), Фокнър така силно повлия­ва съзнанието на читателя (пък и на критика дори), че измисле­ният му контекст сякаш контрабандно преминава през границата в областта на историческия факт, става обобщение за целия Юг, за цялата южняшка култура, история, нрави и т. н. И ако от Балзак можеше да се изучава историята на Франция, то от Фокнър може да се учи историята на Америка. Тук обаче опи­раме до един от основните въпроси на литературата: как­во е съотношението между истината на фактите и естетическата стойност — сиреч между „справочната истина" и „съгласуваната истина". Много рядко то е просто, още по-малко в трилогията на Фокнър. Лесно може да се поддаде човек на заблудата, че щом прозата е добра, „фактите" трябва да са верни. Романите му казват хиляди неща за Юга, но той е същевременно и худож­ник. Ето защо, препрочитайки тези страници, трябва ясно да усе­щаме къде минава границата между типичното и изключителното, между нормалното и отклонението, между съществуващото и же­ланото. И тогава може би ще разберем огромната нежност на автора към целия му персонаж (с изключение на бездънната му ненавист към Флем Сноупс): „За мен тези хора са напълно ис­тински и постоянни. Те са непрекъснато в съзнанието ми. Нищо не ми пречи да посегна и да доведа когото си искам от тях. Мо­же да забравям кога какво са вършили, но техните характе­ри помня и дори след като си свършил книгата, те продължа­ват да живеят, да се развиват и да ми поднасят пози изненади... Това са хора, които остаряват заедно с мене, а може би и мал­ко се променят — променило се е и моето виждане за тях, за­щото те са други и аз съм друг. Пораснали са и, значи, за мен са станали още по-определсни." (Из „Фокнър в университета", 1959.)

 

Майстор на езика, уж небрежен към словото, прибягващ до аб­страктни понятия, когато разказът се води от по-елементарна лич­ност, майсторски наблюдател и сръчен описател, чиито думи до една се постарахме да запазим и на нашия език, Уилям Фокнър си остава без съмнение най-бляскавото явление в новата западна литература — един класик, чиито истини, вяра, чистота, проница­телност, жизнелюбие и хуманизъм трудно ще помръкнат поколения напред.

 

КРЪСТАН ДЯНКОВ

Характеристики
В наличност:
Да
Оригинално заглавие
The Hamlet (1940), The Town (1957)
Език
български
Автор
Уилям Фокнър
Издателство
Народна култура
Поредица
Световна класика
Етикети
американска литература, Нобелова награда за литература, преводна литература
Преводач
Кръстан Дянков
Град
София
Година
1980
Страници
751
Състояние
неизползвана книга
ЗАБЕЛЕЖКА
здрава и чиста книга в почти отлично състояние - леко захабена обложка
Националност
американска
Издание
първо
Корица
твърда
Формат
среден
Ширина (мм)
140
Височина (мм)
205
Дебелина (мм)
47
Тегло (гр.)
836
Отстъпки, доставка, плащане

При покупка на стойност:

  • Над 20 лв., отстъпка от 10%, видима в процеса на пазаруване.
  • До 60 лв. - доставка до офис на Еконт *- 4.50 лв., над 60 лв. - безплатна доставка
  • До 120 лв. - доставка до адрес с Еконт * - 6 лв., над 120 лв. - безплатна доставка

* стандартна цена за м. ноември, 2022 г.:

до офис (до 1 кг) - 6,00 лв + 0,18 лв SMS + 0.22 лв малък плик + 0,10 лв. джоб (0,30 лв среден /0,44 лв. голям), общо 6,50 лв

до адрес (до 1 кг) : 7,56 лв + 0,18 лв SMS + 0.22 лв малък плик + 0,10 лв. джоб (0,30 лв среден/0,44 лв. голям), общо 8,06 лв

 

За редовни клиенти, закупили книгите си с регистрация, се определя персонална отстъпка с код за отстъпка, за пазаруване независимо от стойността на покупката.

За пазаруващите само с "Бърза поръчка", не се предлага код за отстъпка, поради невъзможността да бъде вписан такъв.

 

 

Поръчки направени до 17.00 ч. в делничен ден - за София и страната, обикновено се изпращат в същия ден и се доставят на следващия, или според графика на куриерската фирма. При пристигането на пратката в офиса на Еконт клиентите, направили поръчка с регистрация, получават имейл и SMS, а с "Бърза поръчка" - само SMS. 

 

След преглед на пратката в присъствието на куриера, се заплаща наложен платеж. Към книгите от всяка поръчка се издава фискален бон, а при заявено желание и опростена фактура, както на фирми, така и на физически лица.

Ако книгата или книгите не отговарят на описаното състояние при поръчката, то той се освобождава от заплащане на пратката в двете посоки, след разговор по телефона с подателя.

Ако клиента след преглед прецени, че книгата или книгите не са му необходими, то той следва да ги върне на подателя, като заплати пощенските разходи в двете посоки.

 

 

За София - лично предаване

 

Среща с предварителна уговорка на две места в кв. Орландовци:

1. За пристигащите с трамвай (№ 3, 4 или 18): трамвайна спирка "Католически гробищен парк" (виж на картата) около 7-9 мин от пл. Лъвов мост.

2. За пристигащите с автомобил: кв. Орландовци, ул. Железопътна 18, пред магазин Билла (виж на картата) 

Предимствата на този начин за получаване: възможност за внимателно разглеждане на книгите, получаване в същия ден и спестяване на пощенските разходи.

 

 

За чужбина (for abroad) 

 

Български пощи

 

След уточняване на всички подробности и потвърждение от страна на клиента.

 

 

Непотвърдена от клиента поръчка по телефона не се обработва!

 

Бърза поръчка Без формалности
Вашата поръчка е приета. Очаквайте обаждане!