Из "Поетика на героизма" от Чавдар Добрев

... В центъра на романа «Синовете на човека с каменното сърце» е поставена съдбата на семейство Барадлаи, една от най-заможните фамилии в Унгария преди революцията. Главата на фамилията, както описва Йокаи, е известен консерватор и реакционер. Преди смъртта си този «човек с каменно сърце» повелява на своята жена да възпита неговите трима сина в идеалите на управляващата класа, да ги направи врагове на собствения им народ и предани служители на Австрийската империя. В майката обаче се пробужда гняв и бунт срещу човека, който цял живот е бил тиранин в семейството си и в обществото. Тя решава да отмъсти. Тя решава да изпълни майчинския си дълг. Голяма част от романа обхваща борбата на майката да спечели синовете си, да събуди у тях чувството за национален дълг, да ги изкара от състоянието на летаргия и битово уреждане, от онова състояние на младите господарски синове, които се грижат изключително за кариера. Най-големият син Йодьон е дипломат в Пе-троград. Рихард е командир на хусарски отряд във Виена, а Йеньо, най-малкият син, започва кариера на висш административен чиновник в столицата. Майката успява с огромни трудности да привлече синовете си за делото на Унгария, те стават верни борци на революцията. Йодьон се издига до един от ръководителите на националноосвободителните борби, Рихард се проявява като смел военен командир, а Йеньо в края на романа показва висок героизъ в името на семейството си, в името на Унгария.

В рамките на този замисъл Йокаи рисува сюжетните ходове, сблъсъка на героите, динамичните им отношения, превратностите на участта им. Йокаи умее да рисува богато, цветисто, приповдигнато, с емоционално вълнение и подем, с огромно пристрастие към любимите герои. Той движи на широк фон повествованието — от Петербург до Виена, като ни задържа с майсторско умение върху героичните събития в Унгария. Йокаи се чуждее от обикновените делнични страсти. Той вижда всичко наедрено, проектирано в огромни мащаби; баналната житейска история не задоволява любопитството му — напротив, ние минаваме през лабиринти от сложни обстоятелства и перипетии, от тайнствени комбинации, сблъскваме се с тайни, които постепенно се изясняват пред очите ни. Една зловеща богата дама Алфонсин Планкен-хорст ще изиграе печална роля за революционните виенски студенти, като в същото време ще шпионира в полза на своята класа. Тя ще се престори на влюбена, за да задържи Йеньо, а в същото време ще има незаконно дете от полковник Палвиц. Това незаконно дете, както и би трябвало да се очаква, ще страда изоставено в мръсен и беден дом на една дойка край Буда, а ба-щата Палвиц, загинал от ръката на Рихард, ще го закълне в последния миг на живота си да спаси нещастното дете.

Пред Йодьон, от друга страна, ще се предлагат купища от съблазни в Петербург, но той ще се върне в Унгария и ще се ожени за звездата на своя живот, бедната дъщеря на селския свещеник. Двамата братя — Йодьон и Рихард — преди решител-ната битка за Буда ще се скарат на заседание на Военния съвет и в духа на авантюристичния рицарски роман ще си дадат «благороден» дуел — кой по-бързо ще се добере до върха на крепостта, отбранявана от австрийците. Рихард във Виена ще обикне бедната братовчедка на Алфонсин — Едит. Непълнолет-ното момиче ще стори поредица от храбри постъпки заради любимия си. Тя заедно с майката на Рихард ще се промъква през вражески станове, ще подведе цяла военна част, ще бяга от манастира, където е затворена, а най-накрая щастлива ще прегърне любимия си, спасен по най-необикновен начин; и като достоен финал ще се окаже, че тя получава неочаквано голямо наследство. Не бих искал да давам примери с това как писателят подсилва нарочно багрите, как подчертава до крайност всяка доблестна и благородна постъпка, как непрекъснато ни хвърля в дебрите или на пълно отчаяние, или на славно ликуване, как описва например бягството на Йодьон от Русия по леда на реката, как го преследват вълците, как пропада в дупката на леда, как го търсят под водата и т. н., или случаят с пожарищата, когато отрядът на Рихард прави героичния си преход от Виена пре) Чехословакия към родината.

Ние, които сме възпитани в традициите на реалистичния и психологически роман, често пъти изпадаме в недоумение: как може до такава степен да се пренебрегват елементарни задължения към правдивото обрисуване на човека и защо въпреки това романът въздействува силно като цяло, кара ни да се трогваме от човешката участ, да обикваме благородните хора, да ставаме съпричастни в «ходенето им по мъките». Нас безспорно ни очарова монументалното изкуство на автора, умението му да намери мястото на детайла в цялостта, да създаде оригинален свят, интересен, жив, остро динамичен, да обрисува състоянията и в природата, и у героите, да ги подчини на главната си цел. Стихийно, недвусмислено, като лавина цялото действие се плъзга към основното си назначение, няма сила, която да отклони автора от благородната мисъл. Рядко в унгарската литература една революция е показвана в такава широка панорама, с такива привлекателни, силни, щедри и мощни краски, с такова главозамайващо движение, което увлича цяла галерия от образи. И още нещо, Йокаи, макар и да не създава цялостни характери-типове, се очертава като безспорен характеролог, той намира интересния щрих и контур на образа, добира се до самобитните му черти.

А някои от образите напомнят пряко за традициите на реа-лизма — имам пред вид главно обрисуването на Зебулон Талей-роши, на Адам Всезнаещия, на Гергьо Бокша, на стария хусар Пал. Това са все епизодични герои, хванати в отделни типични състояния. Най-често в такива случаи авторът напуща приповдигнатото си настроение и с помощта на хумора и иронията описва човешките състояния. Чрез обрисуването на бита, на битовата закостенялост, сред която живеят хора като Зебулон и неговия приятел Адам, той критикува нравите и духовните идеали на подобни личности. Тук Доброто и Лошото, Добродетелта и Порокъз не са отделени с китайска стена,както при други образи, а се просмукват, взаимоопределят, човекът се оказва сложно единство от положителни и отрицателни качества. Личи такова дистанциране от образа, което не е пълно, както при Ридегвари, а се допълва и от съпреживяването. Писателят в тези случаи, макар п да не се издига до цялостно изграждане на социален тип и да кръжи в сферата на анекдота, постига реални успехи. Подобни образи са мост към реализма на Миксат и те подсказват за една възможност у Йокаи, родена под влияние на новите об-ществени условия, но неполучила цялостно развитие.

Освен това в романа има герои като Гергъо Бокша или май-стора Михаил, които подсказват за умението на автора да рисува и по-плебейските народни слоеве. Хората от народа се рисуват и в многобройните масови сцени на подготовката за битките или на самото им провеждане. У Михаил се очертават по-категорично разбиранията за народната борба, а у Бокша изпъква стихийната вяра в делото. Когато идеологът Йодьон изпада в депресия, Бокша му дава урок по твърдост. В такива случаи Йокаи се придържа към историческата правда не само при очертаване основната линия на героите си, но и в тънки подробности на конкретната съдба. Това разширява социалния хоризонт в романа и е признак за историзъм, който ще получи цялостно развитие едва в по-новата унгарска литература.

Вероятно под влияние на подобни аргументи някои унгар-ски критици са склонни да преувеличават значението на реали-стичните елементи в романа и пишат само за отделни белези на романтизма или за тяхното равностойно влияние. Лично аз ми-сля, че «Синовете на човека с каменното сърце» е типичен при-мер на произведение, създадено по метода на романтизма; то принадлежи изцяло на революционната романтика — с дебрите си страни, както и с недостатъците си. Романът ни привлича главно с хуманистичния заряд, с ярката вяра във възможностите на личността, отдадена на едно революционно национално дело. Отдалечаването от действителността :тава пак от благородни подбуди — да се даде в силно осветление образът на героя. В епохалната битка между Доброто и Злото авторът недвусмислено прославя рицарската добродетел, чистата надежда, вярата в колективната национална идея, в революцията на Кошут. Йокаи не се колебае нито за миг на кой бряг е истината.

Накрая би трябвало да спомеяа отново за образа на майка-та, която осъществява своите конфликти в сферата на големи идеални копнежи: може и да не достига релефност, но в замяна жа това с какъв мащаб е нарисувана тази героиня. Тя изглежда наистина като символ на измъчена майка Унгария, която при-зовава и сплотява своите синове за свещена борба!

В битката за нов живот благородното и романтично из-куство на Мор Йокаи и днес воюва за големи достойни личности, за светли човешки идеали.

ЧАВДАР ДОБРЕВ