Förord
Denna Skolordlista, utgiven av Svenska Akademien och Nämnden för svensk språkvård, är avsedd att användas från grundskolans mellanstadium och uppåt. Den innehåller omkring 30 000 uppslagsord.
Ordlistan bygger på tionde upplagan av Svenska Akademiens ordlista (1973) och följer den helt beträffande stavning och ordböjning. Liksom tionde upplagan av Svenska Akademiens ordlista tar denna skolordlista upp många ord och ordformer som på senare år har kommit in i vårt språk men som hittills inte har kommit med i några allmänna ordböcker eller ordlistor.
De flesta uppslagsorden är försedda med förklaringar eller synonymer, somliga också med hela fraser som ger exempel på typiska och viktiga användningar av orden. Naturligtvis är det dock inte möjligt att i en ordlista av denna typ ge en uttömmande beskrivning av de olika ordens betydelser och användningssätt.
En skolordlistas begränsade omfång medför att många av orden i vårt ordförråd inte har kunnat beredas plats. Att ett ord inte förekommer i skolordlistan betyder alltså inte att ordet inte finns. Om man inte finner ett ord i skolordlistan, får man gå vidare till tionde upplagan av Svenska Akademiens ordlista, som givetvis bör finnas tillgänglig i varje klassrum i svenska skolor.
Huvudprincipen vid urvalet av ord har varit att så många viktiga grundord som möjligt skall tas med. Sammansättningar och avledningar har däremot tagits in i begränsad omfattning. Sådana sammansättningar som till betydelsen, bildningssättet, sammansättningsformen eller stavningen är okomplicerade (av typen hustak, ljusröd) har i allmänhet inte tagits med. Åtskilliga avledningar på -are, -ing, -ning, -ande, -skap och -het har också utelämnats. Sådana ord kan skapas i oöverskådligt antal, och i fråga om form och betydelse vållar de sällan några problem. Däremot har vissa böjningsformer satts in som särskilda uppslagsord: im-perfekt (i vissa fall även andra avvikande former) av starka verb (t. ex. slog se slå), plural av substantiv med omljud (t. ex. möss se mus), komparativ och superlativ av vissa adjektiv och adverb (t. ex. sämst se dålig).
Ordlistan har utarbetats av fil. mag. Viveka Bratt, fil. dr Rolf Hillman och professor Bertil Molde. Vid granskningen av manuskriptet och korrekturläsningen har dessutom medverkat fil. mag. Catharina Griinbaum, professor Carl Ivar Ståhle och fil. lic. Margareta Westman.
----------
Предговор
Този училищен речник, публикуван от Шведската академия и Съвета за опазване на шведския език, е предназначен за използване от основното училище нагоре. Съдържа около 30 000 ключови думи.
Речникът е базиран на десетото издание на речника на Шведската академия (1973) и го следва изцяло по отношение на правописа и словоизменението. Подобно на десетото издание на речника на Шведската академия, този училищен речник обхваща много думи и словоформи, които са навлезли в нашия език през последните години, но които досега не са били включени в никакви общи речници или речници.
Повечето речници са снабдени с обяснения или синоними, някои също с цели фрази, които дават примери за типични и важни употреби на думите. Естествено обаче не е възможно да се даде изчерпателно описание на значенията и употребата на различните думи в речник от този тип.
Ограниченият обхват на ученическия речник означава, че много от думите в нашия речник не са успели да бъдат подготвени. Фактът, че дадена дума не фигурира в училищния речник, не означава, че думата не съществува. Ако не можете да намерите дума в училищния речник, можете да продължите към десетото издание на речника на Шведската академия, който, разбира се, трябва да бъде достъпен във всяка класна стая в шведските училища.
Основният принцип при избора на думи е да бъдат включени възможно най-много важни основни думи. Съединения и производни, от друга страна, са включени в ограничена степен. Такива съединения, които са несложни по отношение на значение, форма на образуване, форма на състав или правопис (от типа покрив, светлочервено), обикновено не са включени. Няколко производни на -are, -ing, -ning, -ande, -ness и -het също са пропуснати. Такива думи могат да бъдат създадени в неизчислими количества и по отношение на формата и значението те рядко създават проблеми. Някои флективни форми обаче са вмъкнати като специални думи за търсене: im-perfect (в някои случаи и други девиантни форми) на силни глаголи (напр. slog вижте slå), множествено число на съществителни с умлаути (напр. mice вижте mus), сравнение и суперлатив на някои прилагателни и наречия (напр. най-лошото виж лошо).
Речникът е изготвен по файл. стомаха Вивека Брат, файл. д-р Ролф Хилман и професор Бертил Молде. Файл участва и в рецензирането на ръкописа и коректурата. стомаха Катарина Грийнбаум, професор Карл Ивар Столе и файл. lic. Маргарет Уестман.
