Васил Симеонов (автор)
Издателство: | Народна младеж |
Език: | български език |
Раздел: | Научно-популярна литература |
Мека корица, джобен формат | 200 стр. | 163 гр.
(неизползвана книга в почти отлично състояние - леко захабен външен вид)
*
СЪДЪРЖАНИЕ
Между легендите и действителността 5
Слънцето, цветовете, очите 20
Светлинната писменост 26
Роднините на фотографията 38
А холографията? 45
Светлината, природата, животът 53
Цветът в околната ни среда 166
Светлината и изкуството 174
Вместо заключение 189
**
МЕЖДУ ЛЕГЕНДИТЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА
Нашата малка планета е отдалечена от Слънцето на 150 милиона километра. Да се прелети това разстояние е все едно да се обиколи 4 хиляди пъти земята. Светлината съвсем не е околосветски пътешественик, за нея това огромно разстояние е играчка. И добре, че е така. Какво бихме правили без светлината, без слънчевия блясък?
Момент, какво е всъщност светлината?
Ще трябва да признаем, че това е въпрос, който е притежавал твърде много и разнообразни отговори. Нищо чудно, всеки любознателен наш предшественик малко или много е обръщал внимание на светлината. Ненапразно тя е била и явление, и извор на учудване, и вдъхновение. Светлината и човекът, човекът и светлината — та дори произнасянето на тези думи крие в себе си някакъв обаятелен символизъм и искрен оптимизъм. За светлината са написани неповторими химни, тя в своя непрекъснат полет помогна на учените да направят още една крачка напред по безкрайния път на познанието. За нея Гьоте писа:
Ако не беше слънчево нашето око, как бихме виждали?
Чудесният стих веднага ни връща векове назад. Съпоставянето на окото и Слънцето е толкова старо, колкото и самият човешки род. Разбира се, източникът на тази аналогия съвсем не е науката. Но дори и в наше време, време на изключителен научно-технически устрем, наред със сгрогата наука продължава да съществува и приказният свят на детската психика или на първобитно понякога, първично мислене. Като се прибави към тях и съзнателно или несъзнателно подражаващият им поетичен свят, то не е за учудване, че там се раждат удивителни, често пъти дори полезни за строгата наука хипотези. Често пъти странните връзки между явленията, родени в приказния свят на поезията или на първичното мислене, са грешни, наивни. Друг път те са верни, но винаги, дори в погрешността си, помагат за откриване на истината.
Защо да се учудваме, че явление като светлината е породило толкова странни, наивни, поетични представи за своята същност? Та има ли по-постоянен и верен спътник на човека от нея?
И така, първите представи за литналата светлина, за сиянието на божественото Слънце, са свързани със зрението на човека. Окото и светлината, слънцето! Та има ли по-използувани изрази от „светещи очи" или „слънце", което гледа зад хоризонта"? Нима звездите не ни „наблюдават" със „студен поглед" от ясното небе? Тези изрази ни съпътствуват от стиховете на древноегипетските химни до модерната поезия. Нещо повече, много деца затварят очи или ги закриват с ръка, като при това са абсолютно уверени, че никой не ги вижда. За тях зрението и светлината са едно и също нещо. Опитни фотографи, специалисти по оптика често се улавят в смешна ситуация — когато зареждат или проявяват филма, затварят очи и еа убедени, че по този начин ще предпазят от осветляване чувствителната емулсия. Откъде се е взело това фантастично отношение към светлината?
„Колко са прекрасни двете очи на Амон Ра" — така започва един древен египетски химн. Не е трудно да се досетим, че става дума за Слънцето и Луната. Нататък, древният религиозен символ на „всевиждащото око" е око, обкръжено с лъчи. Следователно то не само вижда, но и излъчва светлина. Ето как в един образ са събрани Слънцето и окото, зрението и светлината.
Днес учените ще кажат: типичен случай на донаучната оптика, на донаучното познание — наред с едното (светлината) се поставя и другото (окото). Но същите тези строги учени ще се уловят, че казват: светлината „реже", „бие" или се „лее".
Представата за светлината като нещо телесно, което заема определени форми, което може да „удря като мълния" или да се „пие като жива вода", е твърде стара. По времето на фараона Аменофис IV (около 1350 години Преди новата ера) лъчите на слънчевия диск — Атон, завършват с палци. Следователно светлината, от една страна, се е отъждествявала с човешкото зрение, а, от друга, е имала своя, характерна форма.
Стихийният материализъм не само на древните, но този на детето, което знае какво е телевизия или космически полет, има нещо твърде общо, когато разглежда светлината. Постепенно детските представи отстъпват на законите на околната природа, започват да се различават отлично реалността от измамата, от сторилото ни се. Поетите отлично знаят, че звездите не виждат, че очите не излъчват никакво сияние. Но детският и поетичният свят ни помагат да развием въображението си. А то ни е необходимо, за да разберем светлината в полет, нейната природа, нейните странности.
Историята на науката за светлината е особено поучителна по отношение на влиянието, което първичното и фантастичното мислене са оказали на знанието. Затова в представите на първите учени, на философите от древна Елада, са залегнали двете основни положения, които съпътствуват известно време и малкото дете (разбира се, и поетите) — тъждество на светлина и зрение, телесност на светлината. Тези предг стави са преживели наистина дълго време — от площадите на древна Гърция до века на Рене-санса в науката и културата на стара Европа. Разбира се, формата, в която представите са преживели толкова столетия, е различна, но същността е била една и съща.
В знаменития естественонаучен диалог на Платон „Тимей" например ще намерите следното: „Боговете са създали най-напред като орган светлоносните очи, и то със следното намерение: да се създаде тяло, което да не притежава пламтящите свойства на огъня, но да доставя кроткия огъи, свойствен на всеки ден. И боговете направили така, че родственият на дневната светлина огън, който се намира вътре в нас, да изтича пречистен през нашите очи, които боговете са присвили, особено в средната част така, че да задържат най-грубата част на огъня и да го пропускат само в чист вид. И ето, когато дневната светлина обкръжава потока на зрението, тогава, тъй като подобните се съединяват с подобни, се съединява с него и образува едно родствено тяло. Тогава, каквото и да се докосне до него и до каквото се докосне то самото, поражда действие на предметите, което се разпространява през цялото тяло, чак до душата, и така се ражда чувството, което наричаме зрение. А когато сродният огън си отива през нощта, огънят на окото се изменя, така както подобното се изменя при среща с неподобно...
Среща с предварителна уговорка на две места в кв. Орландовци:
1. За пристигащите с трамвай (№ 3, 4 или 18): трамвайна спирка "Католически гробищен парк" (виж на картата) около 7-9 мин от пл. Лъвов мост.
2. За пристигащите с автомобил: кв. Орландовци, ул. Железопътна 18, пред магазин Билла (виж на картата)
Поръчвате днес, получавате утре (заплащане на наложен платеж след преглед на пратката).
1. Пощенска пратка до избран от Вас удобен офис, при поръчка на книги на стойност:
2. Куриерска пратка до адрес (доставка до врата), при поръчка на книги на стойност:
След уточняване на всички подробности и потвърждение от страна на клиента.
Промоционални отстъпки и условия за доставка до 01.02.2022 г.
За всяка поръчана книга или книги на стойност:
над 20 лв - 10%
над 60 лв - 15% + безплатна доставка до офис на Еконт
над 100 лв - 20% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)
над 300 лв - 30% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)
Отстъпки и доставка в табличен вид
Сума на поръчката лв. | Отстъпка % |
Доставка с Еконт до: офис | врата |
|
20 - 60 | 10 | 4 лв. | 5 лв. |
60 - 100 | 15 | 0 лв. | 5 лв. |
100 - 300 | 20 | 0 лв. | 0 лв. |
Над 300 | 30 | 0 лв. | 0 лв. |
Отстъпките са видими за клиента в процеса на поръчката.
Към книгите от всяка поръчка се издава фискален бон, а при заявено желание и опростена фактура, както на фирми, така и на физически лица.