Техническа механика

Учебник за II и III курс на професионално-техническите училища по металообработване за всички специалности.

Тошо Ценков  |  Димитър Костов  (автори)

Твърда корица, среден формат  |  362 стр.  |   436 гр.

(внимателно използвана книга в почти отлично състояние - няколко подчертани редове с химикал)

*

Анотация

Материалът в първите две части на учебника е изложен по-подробно, за да могат курсистите от професионално-техническите училища да получат по-добра теоретична подготовка, която им е необходима за овладяване на материала от другите две части.

Въпросите в последните две части са разгледани предимно описателно.

Учебникът е написан въз основа на одобрена от Министер­ството на просветата и културата програма и е предназначен за курсистите от професионално-техническите училища по мета­лообработване.

Материалът е разрабртен от авторите, както следва: част I и II.— от инж. Д. Костов, част III и IV — от инж. Т. Ценков.

**

УВОД

Програмата на курса „Техническа механика", по която професионално-техническите училища по ме­талообработване подготвят техници, се състои от четири части.

В първата част се обясняват общите закони за равновесието и движението на материалните тела. „Теоретичната механика" се подразделя на: статика, кинематика и динамика.

Статиката се занимава със законите за равнове­сие на силите, които действуват върху абсолютно твърдо тяло.

Кинематиката изучава движението, без да взема под внимание причините, от които то се поражда.

Динамиката се занимава с движението на мате­риалните тела, свързано с физическите причини за появата му.

Във втората част „Съпротивление на материа­лите" са изложени общите теоретични основи на якостното пресмятане на различни елементи от съо­ръжения и машини.

В третата част „Машинни елементи" са разгле­дани съвременните методи за изчисляване и констру­иране на машинни части с общо предназначение.

В четвъртата част „Повдигателни машини" се разглеждат както елементите, така и различните ви­дове повдигателни машини и съоръжения.

Развитието на техническата механика като наука е тясно свързано с развитието на производството и техническите процеси. Механиката е една от най-старите науки в света. Обособяването й като само­стоятелна наука се отнася още в античния период. За основател на механиката се смята Архимед (278—212 г. преди нашата ера). Той е създал теорията за лоста, установил правилото зз събирането и раз­лагането на успоредни сили, определил центъра на тежестта на редица тела и геометрични фигури и пр.

През феодализма механиката, както и другите науки били в пълен завой. Едва в епохата на Въз­раждането започва широкото развитие на механи­ката успоредно с развитието на търговията и тех­никата.

Принос за развитието на техническата механика са дали великите учени: Леонардо да Винчи(1452— 1519 г.), Галилей (1564—1642 г.), Нютон (1643— 1727 г.), Якоб Бернулий (1654—1705г.), Иван Бернулий (1667—1748 г.), О.Ойлер( 1707-1783 г.) М. В. Ломо- . носов (1711—1765 г.), Д'Аламбер (1717—1783 г.), Лагранж (1736—1813 г.), академик П. Л. Чебишев (1821—1894 г.), проф. Н. П. Петров (1838—1920 г.), проф. Н. Е. Жуковски (1847—1921 г.), академик С. А. Ченлигин (1869—1942 г.) и много още други.