Техника на говора

Любен Саев  (автор) 

Твърда корица, среден формат  |  332 стр.  |  387 гр.

(неизползвана книга в почти отлично състояние - леко захабен външен вид.)

*

УВОД

Изискванията за хубав говор на сцената, за ясно и отчет­ливо поднасяне на мисълта имат дълбоки причини. Една от най-важните е, че в театъра идеята на драматическото произведение се разкрива главно чрез словото, макар и не само с него. Хиляди очи и уши в притихналата зала очакват с нескривана жадност и любознателност да видят нещо ценно, красиво, организирано от една идея, да чуят нещо, което да ги убеди, да ги насърчи и насочи в тяхната борба за по-хубав и по-човечен живот. Тези задачи на театъра налагат на актьора с най-голяма взискателност да се заеме с овладяването на словото като едно от най-важните му изразни средства.

Трите дисциплини — «техника на говора», «правоговор» и «художествено слово», се допълват взаимно в работата за усъ-вършенствуване на словото като изразител на нашите творчески виждания и изживявания.

За да се говори изразително на сцената, звучно, отчетливо, за да се поднася фразата с лекота, е необходимо преди всичко да владеем много добре своите говорни средства. Задачата на «техниката на говора» е да ни подпомогне в съзнателното овла­дяване на нашия говорен апарат и да отстраним привичките, които спъват неговото правилно и свободно използване. Говорна­та техника обаче трябва предварително да е станала наша привичка, която е потънала вече в нашето съзнание като задача, да се е превърнала в наша втора природа, в умение, без което въобще не можем да заговорим на сцената. Това налага упражненията за овладяване на говорните ни средства да завършват с работа върху художествени материали при същите изисквания, както на сцената. Изпълнител, който мисли на подиума как да пригоди своята говорна техника към звучащото слово или тя му служи, за да демонстрира само говорно майсторство, неминуемо ще дойде до абсурдното заключение на дилетанта, че «говорната техника изсушава чувството». Днес изискването за качествен говор с всеки ден се налага като необходимост за културния и квалифициран актьор или рецитатор.

Все по-честата поява на статии и книги — преводни или наши, за качествеността на сценичния говор свидетелствуват за настойчивите грижи на специалистите за постигане на реални резултати в това отношение.

Радостен е и фактът, че в почти всички наши театри между различните квалификационни курсове за актьорския кадър се застъпва и работата за подобряване говора на сцената.

Настоящият труд е предназначен не само за студентите на ВИТИЗ «Кръстьо Сарафов», но и да подпомогне тези инициативи, Той ще бъде полезен и за онези, които не са свързани с актьор­ското майсторство, но професионално са задължени да говорят, по-често или по-рядко, пред аудитория.