ПРЕДГОВОР

Настоящият тематичен руско-български речник от К. Г. Бабов и А. В. Въргулев е първи опит в България да се представи не в азбучен ред, а в тематични групи по-често употребяваната руска и българска лексика. При разработването на темите и подтемите авторите са се стремили да обхванат най-важните области на човешката дейност. Приетата след неколкократни обсъждания класификационна схема не претендира за строга чаучност — то голяма степен тя е условна и е изградена с оглед да улесни читателите.

Значително място е отредено не само на битовата, но и на специалната лексика от различните клонове на науката и техниката. По нея чита. телят може да съди за благотворното влияние на руския език върху българския и в областта на научната терминология.

В словника на речника фигурират около 25 000 отделни думи, термини, свободни и устойчиви словосъчетания, изречения и други лексикални категории. Този състав на лексиката е характерен за един тематичен речник, който има за цел да представи в система не само значението на отделни думи, а цял комплекс от логически обединени думи-понятия, изрази и Фоазеологизми с оглед на конкретната им употреба. Характерна особеност на този речник е и честото повтаряне в различните теми на едни и съши думи в зависимост от тяхната семантика и съчетаемост, както и редицата препратки, които насочват към по-широко обхващане на лексиката, свързана с две или повече подтеми. До известна степен това повторение е технически съкратено със знака тилда (—). Отделено е внимание и на синонимиката в двата езика. При глаголните словосъчетания се дават двата вида на глаголите, отделени с наклонена черта, като за изходна форма в повечето случаи служи несвършеният вид.

Досега такива речници не са издавани нито в България, нито в Съветския съюз, макар че видни съветски езиковеди като Л. В. Шчерба, С.Г. Бархударов и др. нееднократно са изтъквали голямата нужда и безспорната полза от тях за активното овладяване на руския език.

В това отношение авторите първи са се нагърбили с тази трудна и огромна работа, ръководени от желанието да дадат преди всичко в ръцете на учащите се и преподавателите едно пособие, което би могло да съкрати пътя към практическото усвояване на руския език.

Учителите по руски език в своята ежедневна работа могат да използуват (без увлечение, с чувство на мярка) темите и подтемите като лексическа база за развиване на устната и писмена реч на учащите се — за интересни беседи и разговори, съчинения и други упражнения.

Много теми и подтеми като «Зкономика», «Знергетика», «Промишленность», «Сельское хозяйство» и др., «Просвещение и культура», «Природа», «Земля», «Растения», «Животние» и др. значително ще улеснят преподавателите при осъществяване изискванията на Закона за по-тясна връзка на училището с живота. Речникът ще подпомогне и обучението по руски език в професионалните училища и техникуми с такива подтеми като «Угольная промишленность», «Обработка металла». «Текстильная проммшленность», «Растениеводство», «Сельскохозяйствениие машини», «Транспорт», «Тооговля», «Финанси», «Здравоохоаненне» и др. Безусловно във връзка с политехнизацията на обучението лексическият матепиал от по-специалните теми и подтеми следва да бъде използван и при обучението по руски език в средните общообразователни трудово-политехнически училища.

Тематичният руско-български речник може да служи и на преподавателите в народните курсове за изучаване на руски език, на студентите от висшите учебни заведения, на преводачи, редактори, съставители на учебници и ръководства по руски език и др. А така както е изграден, със строго разграничена руска и българска тематична част и азбучни речници, той може без особени трудности да се използва и от читатели-руснаци при изучаване ни Български език.

Със своя характер и организация на лексическия материал речникът има идейновъзпитателна и научнопознавателна стойност. В него читателите ще намерят подредени в логическа връзка философски, обществено-политически, исторически, антирелигиозни и други понятия, термини и изрази, думи и словосъчетания, свързани с борбата за мир, с Партията и партийното строителство, със социалистическото отношение към труда, с превъзходството на социалистическата обществена система над капиталистическата н др. Разкрива се съдържанието па редица важни понятия, като «коллективнзм» — «индивндуализм», «трудолюбие» — «леность», «скромность» — «надменность», «мужество» — «малодушие» и пр.

Чрез подредбата на лексическия материал учениците ще могат да допълнят познанията си по някои клонове на науката, техниката и изкуството. В това отношение замислените първоначално илюстрации към някои теми щяха да допринесат безспорна полза, но по технически причини илюстрации не се дават.

Характерът на тематичния речник определя и начина на използването му: в него читателят няма да търси изолирани думи, дадени в обикновените азбучни речници, а цели теми, подтеми или по-малки тематични гнезда. От съдържанието читателят намира интересуващата го тема или подтема и на съответното място в речника преглежда и подбира необходимата му лексика. Ако търси употребата на отделни думи в различни съчетания и теми, читателят ще си послужи с азбучните речници, дадени в края, където са посочени и съответните страници.
При работата си върху речника в продължение на 7—8 години авторите са използвали огромна литература: а) речници — тълковни, синонимни, картинни, двуезични, енциклопедични, специални и др., издавани в СССР, ГДР, в България и другаде; б) учебни пособия и справочници — учебници по руски език и другите дисциплини, застъпени в средните училища, разговорници, сборници, наръчници по различни специалности и др.; в) научна, научно-популярна, художествена литература и публицистика. По липса на място подготвеният обширен списък на използваната литература не се помества.

Авторите и редакцията изказват голяма благодарност на С. И. Влахов за извънредно ценната му рецензия, за полезните и конкретни препоръки при обсъждането и редактирането на речника. Авторите благодарят още на доц. В. Н. Клюева, която през 1959 г. се запозна в Москва с първоначалния проект и даде писмени бележки по него.

Лексиката на някои по-специални теми беше прегледана от следните консултанти: А. В. Литягин (агроном), Н. К. Боев (орнитолог), И. П. Яков и В. Хр. Ватев (растениевъд), Т. С. Тодоров (ихтиолог), И. А. Григоров (машинен инженер), А. X. Хаджиатанасов (специалист по музика), Е. С. Бояджиев (специалист по физкултура), Б. А. Шаралиев (киновед), Д. М. Кишкин (лекар) и други специалисти, на.които авторите и издателството искрено благодарят.

Авторите н отговорният редактор са особено признателни на издателския редактор Г. Ж. Иванова, която в процеса на окончателното редактиране на речника им оказа извънредно ценна помощ.
Поради големите трудности при изработването на речник от такъв род авторите и редакцията не смятат, че в него не ще се намерят слабости и пропуски и ще приемат с благодарност всички критични бележки и препоръки, целещи подобряването на речника.

Е. X. РОТ