Оригинално заглавие:
Tropic of Cancer (1934)
Заглавието на български език:
Тропика на Рака (1994)
На задната страна:
lo caldamente raccomando, a chiunque non l'abbia ancora fatto, di leggere almeno Tropico del Cancro. Anche se certe sue pèni vi scandalizzeranno, vi resterà impresso nella memoria. È anche un libro «importante»: secondo me, con Miller abbiamo l'unico romanziere di qualche valore che sia apparso in lingua inglese da parecchi anni a questa parte...
- George Orwell
Intorno agli anni '30 Henry Miller è stato colui che ha portato più innanzi di qualunque altro narratore la deformazione e la alienazione: di qui procede tutta la grandezza del suo significato storico...
- Edoardo Sangu
Che libro straordinario! Ha dei brani di scrittura belli come non ne leggevo da un pezzo.
- T. H. S. Eliot
От вътрешната страна на обложката:
«Quando nel 1934 uscì il Tropico del Cancro», ha lasciato scritto George Orwell in un saggio memorabile, «ebbe un'accoglienza solo cautamente lodativa, evidentemente condizionata in alcuni dal timore di apparire amanti della pornografia. Tra coloro che lo lodarono ci furono T. S. Eliot, John Dos Passos, Ezra Pound...». Orwell faceva questa osservazione nel 1940, in pieno fulgore della letteratura impegnata, militante. Hemingway era di moda, si parlava di guerra di Spagna, di espansione nazista e i filosofi, come Sartre, avevano preso il sopravvento sui romanzieri e i poeti. In questo panorama, il libro di Miller era un'esplosiva novità perché le sue angosce riguardavano un'altra sfera. È un romanzo in prima persona o, meglio, una autobiografia in forma di romanzo, con un ritmo narrativo vivacissimo arricchito da un'irruente e amara comicità yankee. È la storia della Parigi americana, ma non secondo le regole del solito cliché: gli americani che vi compaiono sono tutti squattrinati; artisti, scrittori, studenti, turisti, debosciati e farabutti di professione, in cerca di illusioni ma senza speranza. Di questo mondo che affollava effettivamente la capitale, Miller descrive la zona più oscura, la frangia che, fronteggiando la crisi economica, si muove nei quartieri più sordidi e poveri. L'atmosfera generale è visionaria, a volte allucinante; vita, morte e amore vi si combinano come in un gioco assurdo dove non c'è possibilità di vittoria.
Perfino la sfrenata vita sessuale esce dalle sue pagine tutt'altro che impregnata di ottimismo. Nella migliore delle ipotesi è come la vita di uno sciame di api nato dalla carcassa di una civiltà in sfacelo, dagli orrori di metropoli tentacolari, dalla vuotaggine dell'esistenza meccanizzata: «Uomini e donne arrivano insieme come branchi di avvoltoi, si accoppiano e subito volan via... Artigli e becco, questo siamo!».
Sarebbe superficiale però il giudizio che volesse classificare il Tropico del Cancro tra i libri più osceni solo per la frequenza di quel gergo e di quegli atti che la morale di allora preferiva passar sotto silenzio. È solo un grande romanzo uscito nel momento più sbagliato e del quale solo adesso cominciamo a capire il senso e il valore.
Nato a New York nel 1891, Henry Miller espatria a Parigi nel '30 dove scrive Tropico del Cancro, seguito nel '39 da Tropico del Capricorno, ambientato in America. Tornato in patria viaggia a lungo negli Stati Uniti dandone un ritratto anticonformista in Incubo ad aria condizionata ('42). Nei temi della sua narrativa (la smitizzazione delle glorie e delle convenzioni, l'esperienza sessuale come liberazione degli istinti) le giovani generazioni degli anni '60 hanno riconosciuto una delle più compiute testimonianze letterarie di ribellione civile e di anarchia pacifista. Miller è morto nel 1980.
--------
„Когато Тропика на Рака излезе на екран през 1934 г.“, пише Джордж Оруел в едно запомнящо се есе, „той беше само предпазливо хвалебствен, очевидно обусловен от страха на някои да не изглеждат любители на порнографията. Сред тези, които го възхваляваха, бяха Т. С. Елиът, Джон Дос Пасос, Езра Паунд...”. Оруел прави това наблюдение през 1940 г., в разгара на ангажираната, войнствена литература. Хемингуей беше на мода, говореше се за испанската война, за нацистката експанзия и философи, като Сартр, бяха превзели романисти и поети. В тази панорама книгата на Милър беше експлозивна новост, защото тревогите му засягаха друга сфера. Това е роман от първо лице или, още по-добре, автобиография в романна форма, с много жив ритъм на разказване, обогатен от стремителна и горчива янки комедия. Това е историята на американския Париж, но не според правилата на обичайното клише: всички американци, които се появяват там, са безпарични; художници, писатели, студенти, туристи, развратници и професионални негодници, търсещи илюзии, но без надежда. От този свят, който всъщност претъпква столицата, Милър описва най-мрачната зона, периферията, която, изправена пред икономическата криза, се премества в най-мръсните и най-бедните квартали. Общата атмосфера е визионерска, понякога халюцинираща; животът, смъртта и любовта са съчетани като в абсурдна игра, в която няма възможност за победа.
Дори необузданият сексуален живот излиза от страниците му всичко друго, но не и пропит с оптимизъм. В най-добрия случай е като живота на рояк пчели, родени от трупа на разпадаща се цивилизация, от ужасите на разпръснатите метрополиси, от празнотата на механизираното съществуване: «Мъжете и жените се събират като глутници лешояди, чифтосват се и веднага се отлети... Ноктите и човките, това сме ние!
Въпреки това би било повърхностно да класифицирам Тропика на Рака сред най-нецензурните книги само заради честотата на този жаргон и онези действия, които тогавашният морал предпочиташе да подминава с мълчание. Това е просто страхотен роман, който се появи в неподходящото време и чието значение и стойност едва сега започваме да разбираме.
Роден в Ню Йорк през 1891 г., Хенри Милър емигрира в Париж през 1930 г., където написва Тропика на Рака, последван през 1939 г. от Тропика на Козирога, действието в което се развива в Америка. След като се завръща у дома, той пътува много в Съединените щати, като прави неконформистки портрет в Кошмар в климатика ('42). В темите на неговия разказ (демистификацията на славата и условностите, сексуалното преживяване като освобождаване на инстинктите) младите поколения от 60-те години разпознаха едно от най-пълните литературни свидетелства за граждански бунт и пацифистка анархия. Милър умира през 1980 г.
