На задната корица:

Преди век един българин взривява европейските концертни зали с фантастичните си изпълнения на модерната за онези времена развлекателна музика. „Това беше успех" спомня си години по-късно Аспарух Лешников-Ари - „Аз пеех за хората с разбирането, че текста, мелодията и моето пеене ги прави щастливи".

Съхранените през годините документи, спомени и фотографии на големия тенор разказват за дългия му, изпълнен с много събития живот - от мечтите и надеждите на талантливия българин, през бляскавия път към върховете на творческата слава, до тъжната забрава в залеза на неговия живот. Когато сърцето на човек прелива от любов, то често остава неразбрано и разбито.

*

От авторката

Книгата е резултат на упорита събирателска и изследователска работа на автора, както и на дългогодишните усилия на много хора да съхранят спомена за световноизвестния български изпълнител Аспарух Лешников-Ари. Особено ценна е информацията на семейство му в Англия и най-вече съхранените от внучката му - оперната певица Джесика Лешников, спомени на баба си Делфин. С предоставяне на целия личен архив на Делфин Лешникова тя направи възможно запълването на много неизвестни моменти в неговата биография.

Важно значение за изясняване на различни моменти от живота на Лешников са записаните му спомени и дългогодишната работа по тях на най-близките приятели на Аспарух Лешников, които остават до него до последния му ден - Георги Христов и Мирчо Сливенски. И двамата вече не са между живите, но издирената и съхранена от тях информация за живота на големия изпълнител, получена непосредствено от него, е безценна. В родния град на големия певец - Хасково, почитателите му Тодор Желев, Стилиян Калдъръмов, Борис Колев, Петър Ранчев, Дора Михайлова и други, съхраняват през годините спомени за различни събития в живота на техния известен някога и позабравен в годините на социализма съгражданин Аспарух Лешников. Благодарение на усилията им през годините днес в града има паметник на Аспарух Лешников, читалище с неговото име и музикален фестивал под името „С песните на Ари".

Заслуженото внимание и благодарност към неговите най-верни почитатели в Германия и особено на професора в университета Марбург - Драгомир Димитров, който през годините е успял да издири и събере много от липсващите записи на български песни на Ари, и днес голяма част от тях мога да бъдат намерени в интернет пространството (читателят може да се наслади на част от тези записи чрез поставените в книгата кю ар кодове). С благодарност за любезното съдействие на служителите на БНР, Централен държавен архив, Архив на Държавна сигурност и Регионална библиотека „Хр. Смирненски" - Хасково, към дизайнерите на книгата Постстудио и към тонрежисьора Ленко Драганов, който успя майсторски прецизно да подобри звука на някои от публикуваните стари и не особено качествени аудиозаписи.

Със специални благодарности към двамата научни рецензенти на книгата - историка доц. д-р Владимир Златарски и председателя на Държавна агенция „Архиви" доц. д-р Михаил Груев. Сърдечна благодарност към служителите на Министерство на културата, които оцениха значимостта на предложената тема и подкрепиха финансово усилията ми, за да може тя да бъде реализирана.

С уважение и признателност към всички тях!

*

СЪДЪРЖАНИЕ

ДА БЪДЕ ПОПРАВЕНА ЕДНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ (10)

МАЛКОТО МОМЧЕ С ГОЛЕМИТЕ МЕЧТИ (I -> 20)
"....НИЙ СМЕ ВЛЮБЕНИ В СВЕТА И СРЕД СМЯХ И ПЕСНИ ГОНИМ СВОЙТА ХУБАВА МЕЧТА"(II -> 28)
АХ, ТОЗИ МИЛИОНЕН ГРАД БЕРЛИН (III -> 40)

РОДИ СЕ ЛЕГЕНДАТА „КОМЕДИАН ХАРМОНИСТС" (IV -> 54)
„ЛЮБИМА, МОЕТО СЪРЦЕ ТЕ ПОЗДРАВЯВА (V -> 74)
КРАЯТ НА ЕДНО НЕВЪЗМОЖНО ПРИЯТЕЛСТВО (VI -> 84)

„ЧЕТВЪРТ ЧАС С АСПАРУХ ЛЕШНИКОВ" - ВСЯКА СРЯДА И СЪБОТА ПО РАДИО СОФИЯ (VII -> 98)
РАЗДЯЛА СЪС СЕМЕЙСТВОТО (VIII -> 108
ОПЕРАТИВНО-НАБЛЮДАТЕЛНО ДЕЛО „КОМЕДИАНТА" (IX -> 118)

ИЗВЕСТЕН В ЕВРОПА, НО ЗАБРАВЕН В РОДИНАТА (X -> 132)
СЛЕД 23 ГОДИНИ ОТНОВО В БЕРЛИН (XI -> 142)
ФРИДРИХЩАД ПАЛАСТ" - СЦЕНАТА, КОЯТО ЗА НЕГО ОЗНАЧАВАШЕ СВЕТА (XII -> 156)
„ЗНАМ, ЧЕ НЕ СЪМ ЖИВЯЛ НАПРАЗНО" (XIII -> 168)

ВМЕСТО ЕПИЛОГ - СЪДБАТА НА СЕМЕЙСТВОТО
ЧУЙ ПЕСНИТЕ, СПОМЕНАТИ В ТЕКСТА
БИБЛИОГРАФИЯ

*

„Като филмова лента минава целият живот пред очите ми и толкова бързо премина животът ми: имам чувството че отварям една врата, минавам през едно недълго помещение и стигам, вече до другата врата - вратата на старостта. Изпъкват пред очите ми образите на родителите ми - но като избледнели фотографии, виждам ги, гласовете им чувам. Виждам се отново в Берлин пак по онези времена, с каква радост и гордост след успешния ни концерт в театъра в Неапол, където е пял Карузо, се разписах в златната книга за почетни гости и колко бях щастлив, когато ми се връчи дипломът с текст „Професоре..." И каква гордост ме обземаше, когато пред некои концертни зали след концерт ме караха да притисна дланта си в прясно излята циментова плоча и да се подпиша за спомен."

- Аспарух Лешников, София, 1974 г.[01]

*

За авторката

Веселина Узунова е родена в гр. Хасково през 1983 г. Завършва езикова гимназия в родния си град. Възпитаник на ЮЗУ „Неофит Рилски" и Военна академия „Г. С. Раковски". Защитава докторат по история в Институт за исторически изследвания на БАН. Автор е на 4 монографии и над 20 научни публикации за Близкия изток и България в периода на новата и най-новата история.