КНИГИ

Цушима

  • Издателство: Народна просвета

А. С. Новиков-Прибой  (автор)

 

Издателство:   Народна просвета
Език: български език
Раздел: Исторически романи
Преводач: Орлин Василев
Етикети:

руска литература

антикварни книги

преводна литература

 

Твърда корица, среден формат  |  656 стр.  |  747 гр.

(използвана, здрава и чиста отвътре книга, здрава корица, захабен външен вид)

 

*

 

Из "Малко предисловие"

 

В историята на човечеството, откато почнали да се явяват на свят военните кораби, е имало доста морски битки. Но само три от тях могат да се сравнят с Цушимската битка по своите грандиозни размери и резултати. Първата, така наречена Саламинска битка, се губи, в далечната древност, към 480 год., преди нашата ера. Противниците се срещнали в Саламинския залив, около Пирея и Атина. Малкият гръцки флот, под ръководството на Темистокъл, унищожил грамадния персийски флот на цар Ксеркс. Втората морска битка е станала в средните векове, в 1571 год., при Лепанто, в Адриатическо море. Съединеният флот на християнските държави, под началството на Дон Жуан Австрийски, разбил на парчета корабите на сарацините и египтяните. Трето подобно събитие се разиграло в много по-късна епоха, 1805 год., около Гибралтарския проток, до нос Трафалгар. Тук знаменитият адмирал Нелсон останал еднорък и с едно око от предишните боеве, като командир на английския флот удържал бляскава победа над съединения франко-испански флот, който бил под началството на адмиралите Вилньов и Гравин. Тези двама адмирали, както и самият Нелсон, загинали, като загубили деветнайсет кораби и почти целия личен състав.
 
Четвъртото сражение се разигра в далечноизточните води, при остров Цушима, през време на Руско-японската война, а именно на 14/27 май 1905 год. То също така спада към най-големите световни събития. Но за това ще стане дума по-нататък, а засега ще разкажа въз основа на какъв материал е изградено това произведение и защо то възникна двайсет и пет години след сражението. В този изключителен, наситен с драматизъм бой, аз участвувах лично като матрос на броненосеца «Орел». Неприятелските снаряди ме пощадиха и аз попаднах в плен. Няколко дни ние прекарахме в бараките на едно японско пристанище, а после ни преместиха на южния остров Киусиу, в града Кумамота. Тук, в един лагер, разположен край града, ние престояхме дълго, до връщането ни в Русия.
 
Аз добре разбрах важността на събитието, което се случи при Цушима, и затова веднага се залових да записвам личните си впечатления от нашия кораб, а след това почнах да събирам материал и за цялата наша ескадра. Но беше немислимо един човек да се справи с такава огромна задача. Организирах около себе си петнайсет от по-будните моряци, близки мои другари. Те усърдно се заловиха да ми помагат. В лагера бяха събрани команди почти от всички кораби, които взеха участие в Цушимския бой, и това много улесни работата ни. Като пристъпвахме към описанието на някой кораб, ние се интересувахме преди всичко как е била организирана службата на него, какви са били отношенията между офицерите и низшите чинове, а едва след това събирахме сведения за ролята на този кораб в боя. По това време вече много бойни кораби бяха дотолкова сложни и грамадни, че хората от едно отделение не всякога можеха да знаят какво се върши в друго отделение. Затова при разпитването ни се налагаше да изследваме поотделно всяка част на кораба. Какво например е ставало от сутринта на 14 май до пълната развръзка на боя в командирската бронирана кабина, в бойните кули, из бронираните батареи, по оръдейната палуба, в минното отделение, при машините, при пещите, в операционния пункт? Кой какво е говорил? Какви разпореждания е давало началството и как са били изпълнявани те? Каква външност са имали разните началници и др., привичките им, характера? Как е изглеждал боят, наблюдаван от описвания от нас кораб? И така нататък, дори до най-малките дреболии.
 
Матросите на драго сърце ни разправяха откровено всичко, защото пред тях бяха другари като тях, а не официална комисия, каквато съставиха по-късно от адмирали и офицери при Главния морски щаб. Ако някой от разпитваните кажеше нещо невярно, другите участници в боя веднага го поправяха. А по-късно някои моряци почнаха сами да ми носят тетрадки с описание на някоя отделна случка. По такъв начин у мен се набра цял куфар ръкописи за Цушима. Този материал представляваше от себе сн извънредна ценност. Би могло смело да се твърди, че нито за едно морско сражение не са били събирани толкова сведения, колкото ние събрахме за Цушима. Проучвайки тия материали, аз имах толкова ясна представа за всеки кораб, като да съм бил на него през време на схватката с японците. Излишно е да добавям, че записките ни не приличаха на официалните описания на това знаменито сражение.
 
Но така се случи, че нашата работа се провали, провали се по най-безсмислен начин.
За тая случка разказва с известно тържество артилерийският офицер от броненосеца «Ушаков», лейтенант Н. Дмитриев, в спомените си «В плен у японците», поместени в списанието «Море», 1908 г., бр. 2. Самият той наистина се е намирал в град Сендай и затова не би могъл да знае какво е ставало между нас, но той привежда писма, получени от негови подчинени в Кумамота. В едно от тия писма подофицерът Филипов разказва:
«... Тук известни хора от командите на «Орел», «Бедовнй» и другите предали се в плен кораби се стараят да разбунтуват пленниците и с помощта на разпалени свои при-върженици разпространяват книги с политическо съдържание и вестници с лъжливи слухове за Русия, а от всичко най-много се стараят да посеят в командите вражда към техните офицери. За щастие между пленниците се намериха по-благоразумни хора, предупредиха ги навреме и попречиха на разпространението на това зло.
На 9/22 ноември командата, възмутена от техните постъпки, наби агитаторите им. Двама от тях едва ли ще останат живи, а останалите ги прибраха японците. Всичките им книги и записки бяха изгорени, а пишещата им машинка стана на парчета» (стр. 72—73).
 
Друг матрос почва писмото си с думите «на всемилостивия господар моето благородно», а после разказва за разните дела на бунтовниците:
«... Макар те и да вървеха всичко това тайно — пише той, — но скоро то стана явно.
На 8 ноември дойде при нас едни армейски офицер да ни извести, че е почнало отпращането на пленниците за Владивосток и че те се разбунтували там.
Той ни моли щото ние, когато почнем да заминаваме, да се държим както трябва и да не се бунтуваме.
В това време самите тия политически развратители завикаха: «Бийте го, бийте го!» Тогава офицерът, като видя, че стават безредици, си отиде, но в същото това време, когато те викаха, някои матроси записаха тия бунтовници.
А на другия ден, 9 ноември, цялата команда, която не желае, щото враговете на нашето скъпо отечество да го срамят, то командата вдигна срещу тях бунт, щото да изтреби всичките тия хора, които срещу царя и правителството сред нас, пленниците, са се събрали.
Ние се събрахме около канцеларията и край бараката, където се намираха развратните хора, и когато ние почнахме да им искаме разните им политически книги и списъци, то те, въоръжени с ножове, постъпиха дръзко с командата» (стр. 73).
 
По-нататък в това угодливо писмо се споменава как пленниците изгорили моите «книги и записки».
А сега аз ще разкажа как беше работата.
Когато в Япония се струпаха много наши пленници, пристигна доктор Русел, председател на Хавайските острови, а в
миналото      народоволец1, отдавнашен политически емигрант.
Той почна да издава за пленниците списанието «Япония и Русия», в което аз също понякога печатах малки бележки. Извън това доктор Русел почна да разпространява нелегална литература сред пленниците. Тая литература се получаваше в Кумамота на мое име. При мен идваха хора от всички бараки и си вземаха брошури и вестници. Сухопътните ги четяха предпазливо — все още се страхуваха от бъдещи наказания, но матросите бяха по-смели. Това проникване на революционните идеи сред широките военни маси разтревожи някои офицери, които живееха в други кумамотски лагери. Те почнаха да разпространяват различни слухове сред пленените долни чинове, като казваха, че имената на всички, които четат нецензурираните вестници и книжки, са записани. След връщането ни в Русия те щели да бъдат избесени.
Настъпи есента. През август Русия сключи мир с Япония, но нас все още не ни отправяха за родината. Това обстоятелство твърде много вълнуваше пленниците.
 
Една вечер, на 8/21 ноември, при нас в лагера дойдоха двама офицери: армейски щабен капитан и един казашки есаул2. Почнаха да беседват с войниците. Край канцеларията се събраха около двеста души войници и няколко десетки моряци. Двамата офицери стояха до вратата и подозрително оглеждаха тълпата. Повече говореше казашкият есаул, възрастен мъж, с прошарена гъста брада. Разпитваше ни как живеем. Някой го запита, с желание да узнае:
— Ами истина ли е, ваше високоблагородие, че в Русия сега е обявена свобода?
Есаулът насила се усмихна и каза:
— Що ли ви е потрябвала тая свобода? Вие всякога сте могли свободно да се псувате на майка.
И ето че друг войник, четиридесетгодишен брадат мъж 1 от запасните, зададе един още по-наболял въпрос:
— Ваше високоблагородие, защо още не ни връщат в родината? Мирът отдавна е сключен, а ние все още мръзнем тука.
Всички притихнаха в очакване на отговора.
Есаулът промълви, като продължаваше да се усмихва:
— Виж ги ти, какво им се приискало — в родината да се върнат. Не ще я видите вие никога вече!
— Т. е. как да разбираме това? — в недоумение отново запита мустакатият войник и като пристъпи до вратата, разтвори изплашено уста.
Тревожна сянка пробягна по лицата на останалите пленници; всички протегнаха шии и в напрегнато мълчание впериха, очи в лицето на есаула.
Той изведнъж стана сериозен и продължи: — Аз, братленца, ей сега ще ви обясня в какво се състои работата. Между вас, пленниците, са се завъдили политикани. Те без друго са подкупени от японците. Тези'политикани разпространяват сред вас разни вредни книжки, които се издават със средствата на нашите врагове. Те ви внушават пакостните мисли, че няма нужда от цар, от правителство и от религия. Защо се прави всичко това? За да се посее сред православния народ смут, всеобщо изтребление, анархия. А в Русия, както вече ви е известно, и без вас се твори, бог знае какво навсякъде стават безредици, бунтове. Който от вас е по-умен, той изведнъж ще съобрази какво следва от всичко това. Нима на царя е неизвестно, че политиканите, тия продажни твари, напълно са ви развратили? А щом това е така, нима той според вас е дотолкова глупав, щото да плати на японците пари, за да ви струпат на главата му?
Та кой би почнал да спасява враговете си от беда, щом предварително е убеден, че освен вреда нищо друго от тях не ще получи? Не, не ще стъпи кракът ви в родината! Тук ще се затриете.
Казашкият офицер улучи болното място. Доказателствата му изглеждаха толкова убедителни, че мнозинството не се усъмни в тяхната правдивост. И наистина — все трябваше -да има някаква причина, дето толкова дълго след сключването на мира не връщаха пленниците в Русия.
Някой от моряците викна:
— Намерили, дураците, кого да слушат! Лъже ви той! Пленниците развълнувано зашумяха. Есаулът, като избра момента, извиси глас:...
 
 
Характеристики +
В наличност:
Да
Език
български
Автор
А. С. Новиков-Прибой
Издателство
Народна просвета
Етикети
антикварни книги, преводна литература, руска литература
Преводач
Орлин Василев
Град
София
Година
1950
Страници
656
Състояние
използвана книга
ЗАБЕЛЕЖКА
здрава и чиста отвътре книга, здрава корица, захабен външен вид
Националност
руска
Антикварна книга
Да
Издание
второ преработено и допълнено издание.
Корица
твърда
Формат
среден
Ширина (мм)
150
Височина (мм)
210
Дебелина (мм)
45
Тегло (гр.)
747
Доставка +

За София - лично предаване (безплатна доставка)

 

Среща с предварителна уговорка на две места в кв. Орландовци:

1. За пристигащите с трамвай (№ 3, 4 или 18): трамвайна спирка "Католически гробищен парк" (виж на картата) около 7-9 мин от пл. Лъвов мост.

2. За пристигащите с автомобил: кв. Орландовци, ул. Железопътна 18, пред магазин Билла (виж на картата) 

 

 

За София и страната

 

Еконт Експрес 

 

Поръчвате днес, получавате утре (заплащане на наложен платеж след преглед на пратката).

 1. Пощенска пратка до избран от Вас удобен офис, при поръчка на книги на стойност:

  • До 60 лв. - цена 4 лв.
  • Над 60 лв. - безплатна

2. Куриерска пратка до адрес (доставка до врата), при поръчка на книги на стойност:

  • До 100 лв. - цена 6 лв.
  • Над 100 лв. - безплатна

 

 

За чужбина

 

Български пощи

 

След уточняване на всички подробности и потвърждение от страна на клиента.

Купи с отстъпка до 30% +

Промоционални отстъпки и условия за доставка до 01.07.2022 г.

 

*

 

За всяка поръчана книга или книги на стойност:

 

над 20 лв - 10%

над 60 лв - 15% + безплатна доставка до офис на Еконт

над 100 лв - 20% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)

над 300 лв - 30% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)

                                                    

**

 

Отстъпки и доставка в табличен вид

 

Сума на поръчката лв. Отстъпка %

Доставка с Еконт до:

офис  |  врата

20 - 60  10 4 лв. 6 лв.
60 - 100  15 0 лв. 6 лв.
100 - 300   20 0 лв. 0 лв.
Над 300  30 0 лв. 0 лв.

 

Отстъпките са видими за клиента в процеса на поръчката.

 

Към книгите от всяка поръчка се издава фискален бон, а при заявено желание и опростена фактура, както на фирми, така и на физически лица.

 

Непотвърдена от клиента поръчка по телефона не се обработва!

Бърза поръчка Без формалности
Вашата поръчка е приета. Очаквайте обаждане!