Jean-Richard Bloch
Un théâtre engagé
Présentation par Antoinette Blum
Jean-Richard Bloch (1884-1947), écrivain, dramaturge, conteur, essayiste, penseur politique et poète, fut un militant de la cause antifasciste, engagé en faveur du Front populaire. Il créa la revue L'Effort libre, où il développa ses idées sur un « art révolutionnaire » susceptible de toucher et de mobiliser le peuple. Il fonda également Europe (avec Romain Rolland) et le journal Ce soir (avec Louis Aragon). Il reste l'une des figures majeures de la génération intellectuelle des années 1920-1930, qui pensait encore pouvoir changer le monde.
Aspect essentiel de son œuvre, le théâtre a littéralement habité Jean-Richard Bloch. Sa première pièce fut montée par André Antoine à l'Odéon durant la saison 1910-1911. La suivante, Le Dernier Empereur, écrite après l'épreuve sanglante de la Première Guerre, a été jouée à Paris avant de connaître le succès à Berlin chez Erwin Piscator. Mais c'est Naissance d'une cité, commandée par le Front populaire et jouée en 1937 au Vel d'Hiv, qui reste l'œuvre la plus ambitieuse de Bloch auteur dramatique. Avec ce spectacle d'avant-garde - Fernand Léger a signé le décor, Arthur Honegger et Darius Milhaud, la musique -, Jean-Richard Bloch veut à la fois renouveler le répertoire contemporain, rénover la mise en scène et créer le premier « théâtre de masses » français.
Depuis 1910 et son essai sur le « théâtre du peuple », Jean-Richard Bloch a souligné la nécessité d'écrire pour son époque, d'écrire « avec du présent ». En avance sur son temps, marqué à gauche, son théâtre fut parfois mal accueilli en France. Pourtant son essai, Destin du théâtre, qualifié par Jacques Copeau d'« admirable petit livre, le plus vivant, le plus informé, le plus intelligent que j'ai lu d'une main française sur notre art du théâtre », recueille l'estime unanime de la profession.
La réédition de ces deux textes, « Le théâtre du peuple, critique d'une utopie » et Destin du théâtre, indisponibles depuis plus d'un demi-siècle, redonne à l'écriture de Jean-Richard Bloch ce goût du présent qu'il défendait et illustrait à travers son théâtre et son engagement.
La présentation d'Antoinette Blum retrace l'itinéraire d'un intellectuel pour lequel le « théâtre associe dans un mariage inséparable le poète et le public, l'homme et l'époque ».
*
Sommaire
Présentation : Un théâtre au cœur de la cité, par Antoinette Blum 11
Le théâtre du peuple, critique d'une utopie.. 97
Destin du théâtre...119
-----------
Жан-Ричард Блок
Ангажиран театър
Презентация на Антоанета Блум
Жан-Ричард Блок (1884-1947), писател, драматург, разказвач, есеист, политически мислител и поет, е активист на антифашистката кауза, отдаден на Народния фронт. Той създава списанието L'Effort libre, където развива идеите си за "революционно изкуство", способно да докосне и мобилизира хората. Той също така основа Европа (с Ромен Ролан) и вестник Ce Soir (с Луис Арагон). Той остава една от основните фигури на интелектуалното поколение от 20-те и 30-те години на миналия век, които все още са смятали, че могат да променят света.
Съществен аспект от творчеството му, театърът буквално обитава Жан-Ричард Блок. Първата му пиеса е продуцирана от Андре Антоан в Одеон през сезон 1910-1911. Следващият, „Последният император“, написан след кървавото изпитание на Първата война, е представен в Париж, преди да се радва на успех в Берлин с Ервин Пискатор. Но това е Раждането на един град, поръчано от Народния фронт и представено през 1937 г. във Vel d'Hiv, което остава най-амбициозната драматургична творба на Блок. С този авангарден спектакъл - Фернан Леже е проектирал декора, Артър Хонегер и Дариус Мийо, музиката - Жан-Ричард Блок иска едновременно да обнови съвременния репертоар, да обнови постановката и да създаде първия "театър на масите" на френски.
От 1910 г. и есето си за „театъра на хората“ Жан-Ричард Блок подчертава необходимостта да се пише за времето си, да се пише „с настоящето“. Изпреварил времето си, отбелязан вляво, неговият театър понякога е бил приеман зле във Франция. Въпреки това неговото есе „Съдба на театъра“, описано от Жак Копо като „възхитителна малка книга, най-оживената, най-информираната, най-интелигентната, която съм чел от френска ръка за нашето театрално изкуство“, събира единодушното мнение на професията.
Преиздаването на тези два текста „Народният театър, критика на една утопия“ и „Съдбата на театъра“, недостъпни повече от половин век, връща на писането на Жан-Ричард Блок онзи вкус към настоящето, който той защитаваше и илюстриран чрез неговия театър и неговия ангажимент.
Представянето на Антоанета Блум проследява пътуването на един интелектуалец, за когото „театърът съчетава в неразривна връзка поета и публиката, човека и епохата“.
*
Съдържание
Представяне: Театър в сърцето на града, от Антоанета Блум 11
Народният театър, критика на една утопия.. 97
Съдба на театъра...119
