ПРЕДГОВОР
Изработването на този Унгарско-български речник, както и на Българско-унгарския речник, приготвен и излязъл преди два месеца в Будапеща, стои въз връзка с плана на спогодбата за културно сътрудничество между Народна република България и Унгарската народна република, гдето на тия две начинания се отдава, и то не без право, особено голямо значение: тия два речника несъмнено ще спомогнат по-добре от всичко друго за установяване на тесни връзки между двата народа чрез тяхното взаимно опознаване посредством изучаването на двата езика. По тоя начин лицата от едната народност ще могат по-лесно да усвоят езика на другата народност и да се ползуват от неговата литература, както и да привикнат постепенно да си служат с него.
С оглед към тия задачи на нашия речник, в който е из-ползуван материал, пратен въз основа на културната спогодба между двете страни, от издателството на Унгарската академия на науките, в него са включени по възможност всички думи от съвременния книжовен маджарски език, дори някои стари или остарели, щом те са още в жива употреба. За пълнота също така се включват и някои .познати в книжовния език диалектизми и изобщо разговорни думи. Особено внимание е обърнато на фразеологичния материал, който е обяснен често пъти със съответни изрази в български език. Това важи също и за пословиците и поговорките, които се дават затова, защото те най-добре отразяват духа на езика.
Напълно естествено е, че в тоя речник са дадени и технически термини, които са съществен дял от речниковия състав на днешния книжовен език. Не са пренебрегнати също така и географски имена, между които и на някои далечни страни, както и ботанически и зоологически имена на познати растения и животни.
По технически причини, вследствие на недостатъчен унгарски наборен материал в печатницата, речникът беше печатан на части, поради което не можа да се постигне желаното единство, какъвто е случаят при речници, набирани и отпечатвани изцяло. По тая причина се случи една част от материала да бъде набрана и отпечатана по стария правопис — първите десет коли, — подир което, вследствие на настъпилата промяна в правописа на маджарския език, трябваше да се мине към новия правопис. Това смути до известна степен работата върху речника. Обаче след изпращането на един от съставителите, Петър Миятев, в Будапеща да се запознае по-отблизу с направените реформи, се установи, че тоя факт няма това голямо значение, което му се отдаваше първоначално : установи се именно, че и в самата Унгария продължаваха още да излизат речници по стария правопис, защото промените в новия правопис не са от такова съш.ествено значение, каквото би се очаквало. Занесената от него отпечатана част от нашия речник (около 45 коли) беше прегледана и обсъдена в Будапеща в Главната речнишка комисия при Института за езикознание на Академията на науките, въз основа на рецензия направена от съставителя на Българско-унгарския речник, Иожеф Еьодей. 3 тая рецензия, естествено, бяха изтъкнати и някои недостатъци, неизбежни при подобен род работа, които при едно ново издание на тоя пръв речник ще бъдат избягнати.
Акад. Стоян Романски
София, май 1956 год.
