Оригинално заглавие:

В мире случайных событий (1963)

*

АНОТАЦИЯ

Книжката разказва в популярна форма за тази огромна роля, която играе елементът на случайността в заобикалящия ни свят. С няколко примера е показано използуването на случайността в практическата дейност на човека. Дава се елементарно обяснение на метода Монте Карло и начини за решаване на задачите от теорията на игрите, в основата на които стои използуването на елемент на случайност. Описва се ролята на случайността в разпознаването на зрителни образи. Изключително важна роля играе случаят в еволю­цията и усъвършенствуването на организмите. В книжката се разказва за хомеостата — уред, идеята за който е под­сказана от природата. В последната глава се описват мето­дите за настройване на сложни системи и се обсъждат пре­димствата на метода на случайното търсене.

Книжката е предназначена за широк кръг читатели и не изисква специална подготовка.

**

***

ВЪВЕДЕНИЕ

Каква е ролята на случайността в нашия живот ? Който се е замислял над този въпрос, сигурно е забелязал до­колко силно зависим ние от случая. Случайности ни зао­бикалят от всички страни, сякаш се стремят да превърнат в хаос нашите представи за околния свят.

В науката и техниката случайността обикновено се е разглеждала като враг, като досадна пречка на пътя на точното изследване. Случайността пречи да се предвижда даже най-близкото бъдеще, да не говорим за това, че тя прави невъзможни по-далечните прогнози. Случайни сму-ще ния не само затрудняват, но и съвсем прекъсват връз-ката между отдалечени един от друг пунктове. Случаят носи много неприятности на хората и във всекидневния живот.

Още отдавна хората са встъпили в борба със случай­ността. Тази борба е вървяла и върви по две направления. Първото се характеризира с опити да се разкрият при­чините на случайното събитие и с това да се отстрани случайността въобще.

Например досега се смяташе, че полът на новороде­ното дете се определя от случая. Обаче физиолозите съвсем наскоро разкриха причините, от които зависи полът на детето. По такъв начин учените изтръгнаха нова тайна от природата и с това унищожиха случайността, която тук е била само прикритие на нашето незнание.

Подобни положения се създават в науката и живота много често. Именно това е заставило К. А. Тимирязев да произнесе гневните думи: „. . . какво е това случай ? Празна дума, с която се прикрива невежеството, уловка за ленивия ум. Нима съществува в природата случай ? Нима той е възможен ? Нима е възможно действие без причина?" (Кратък очерк на Дарвиновата теория).

Действително всяко събитие има напълно определена причина. Такава причина има и всяко случайно събитие. Тази причина сама по себе си е следствие на някаква друга причина и т. н. Ако тази верига от причини и следствия е проста и се вижда лесно, събитието не може да се смята за случайно. Но ако тази верига е сложна и не се поддава на проследяване, събитието се нарича случайно.

Например съдбата на подхвърляна нагоре монета може точно да се опише с верига от причини и следствия. Но тогава ще се наложи да се въведат в разглеждането та­кива фактори като пулса, емоционалното настроение на хвърлящия и т. н. Да се проследи такава верига практи­чески е невъзможно, тъй като е неизвестно в какви еди­ници да се измерва например настроението на човека, под­хвърлящ монетата.

По такъв начин, макар и причина да има, пак не можем да предскажем резултата и той в дадения случай така си и остава случаен. Тук сложната верига от причини и следствия довежда до това, че събитието става непред­сказуемо.

Но какво е това „непредсказуемо събитие" ? Нима за него нищо не може да се каже ? Нима сблъсквайки се с такъв род случайност, трябва да отпускаме ръце ?

Не! Хората отдавна още са забелязали, че случайността има свои свойства и за „непредсказуемото" събитие може много да се каже. Така в опита ^чс подхвърляне на моне­тата може да се твърди, че приблизително в половината от случаите монетата ще падне с герба нагоре и в поло­вината — с цифрата (лицето) нагоре. Следователно слу­чайността може и трябва да се изследва. Именно затова още през XVII в. били положени основите на теорията на вероятностите — науката за случайните събития.

Това е и второто направление в борбата със случай­ността, поставящо си за цел изучаването на закономер­ността в случайните събития. При изследването на тези закономерности случайното събитие не престава да бъде случайно, обаче става ясна вътрешната структура на слу­чайността, познаването на която дава възможност да се води ефикасна борба с непредсказуемостта на случайните събития.

Тези изследвания са насочени към намаляване ролята на случайността в науката, техниката и обществения живот. Разработени са многобройни методи, позволяващи да 'се изключи ролята на случайността или, както още се казва, да се отделя полезният сигнал от смесицата на случай­ното смущение с полезния сигнал.

Дотук говорихме за „досадната" случайност, която внася н нашия живот неопределеност, неувереност и тревога. ( »баче хората отдавна са забелязали, че има още и слу­чайност щастлива, полезна.

Ако по-рано хората са се ограничавали само с конста­тиране на полезните случайности, сега все по-често се срещат опити да се използува случайността, да се накара ГЯ да служи на човека. Първи изглежда са разбрали пол­ита от случайността и са я приложили селекционерите при изкуственото създаване на нови растения, нови по­роди добитък, птици и риби.

Напоследък от случайността започнаха да се интере­суват хората на техниката, съумели да създадат редица удивителни машини, необикновените свойства на които са получени за сметка на въвеждането в тяхната конструкция на елемент на случайност.

Разбраха и оцениха ролята на случайността икономи­стите и военните, на които се налага да решават задачи за избиране на най-правилно поведение в определена об­становка. Те се убедиха, че много често най-правилното> поведение се оказва случайното.

Случайността не е пасивна, тя активно се намесва в-живота, като обърква плановете и . . . създава възмож­ности. Трудно е да се надцени огромното влияние на слу­чайността върху природата, върху нашия живот. Доста­тъчно е да се каже, че процесът на произхода на живота е случаен процес. Случайността в природата е неизбежна; и закономерна. Тя бива сляпа, а бива и удивително „прозорлива", руши така неизбежно, както и създава, пре­дизвиква съжаление толкова често, колкото и възторг,, пречи и помага.

На случайността-помощник, на случайността-творец, на случайността-приятел е посветена тази книга.