ВЪПроси на РОСИ

Росица Алексиева-Суначеп  (автор)

Мека корица, среден формат  |  192 стр.  |  153 гр. 

(неизползвана, здрава и чиста книга с леко захабен външен вид)

*

На задната корица:

Под всяка шапка можем ние,

неща различни да открием:

уокмънчета със слушалки

и още много вещи малки...

Но не допуска никой даже,

не си помисля за тава,

че би могла да се покаже

под шапката - една глава.

И ако тъй  е Господ рекъл,

ще е главата на ... човека!

(Панчо Панчев или дядо Пънч, 2002 г.)

Ех, кажи защо, Росица, не се знаем от дечица?

Та по общата пътечка, да поемем ний полечка,

И да стигнем до Венчило, цвете хубаво и мила!

Беше бита майта карта, ти хареса си Джакарта.

И от там - любим изписа, та ме стресна, та ме слиса!

Радвай се със свойта "Менса",

Негативите - за мен са!

(Петър Сафрониев)

Бяхме боси, докато се яви Роси -

и, задавайки въпроси,

ни постави по местата,

хвърли светлина във мрака

и ни включи във играта -

Всеки отговор да чака!

(Любомир Пеевски, 2005 г.)

**

Родена в средата на миналия век в София - на 3 ноември 19.. г.

Тази година (2005 г.) риторично „пресмята" има ли знак за равенство между 2х30иЗх20 = ?!

След средното си образование в 23-та гимна­зия в София, завършва любимата си Алма матер по специалностите „Английска филология", а след това и „Право".

Събаря „Берлинската си стена" (1977 г.), ка­то се омъжва за най-добрия азиатец с благ харак­тер от Индонезия. Търпи я и до сега. И двамата са „повтарачи", но за тях не важи приказката „тво­ето и моето бият нашето", щото двамата сина гле­зят общата щерка! По-горд е съпругът й Суначеп, който е дал на България един световен шампион по свободна борба (Рахмат Сукра, женен за Сне-жа - те са два „Скорпиона", с три рожби). Нак­ратко - омъжена за дядо, без да е още баба!

След 20 години трудов стаж (последните 8 ка­то юрист в Националната библиотека „Св. Св. Ки­рил и Методий") е в редовете на 15 хилядната ар­мия от българи, които не могат да се пенсионират.

От 1993 година насам се залавя с неправител­ствени организации. Началото поставя сдружени­ето „Нусантара - приятели на Индонезия", чийто секретар е и до днес. След това и други, все на доброволни начала.

Вписва се в европейски и световни структури през 1998 година, като успява да изведе МЕНСА - България до статут на пълноправен член с пра­во на глас в Международната МЕНСА. Е, разби­ра се с помощта на десетина ентусиасти - члено­ве на националната ни Менеа.

След два мандата (1996-2000) като неин пред­седател, в момента е втори мандат (2000-2006) почетен (или както казва: „по-четен") председател.

Захваща се с инициативи само когато може да ги доведе до край. Благодарна е на подбраните кадърни хора около нея, които се отзовават по начина, по който самата тя откликва на всички потърсили я. Помага само на хора, които си по­магат сами. Комплименти и обиди транзитират покрай ушите й. Най-много я мразят ония, които най-много й дължат!

Като истински „скорпион" е „остър, дялан ка­мък" и може да измъкне и „най-затънали гемии". Споменава два водещи принципа: „Животът е ко­медия за тези, които умеят да мислят, а е траге­дия за онези, които само чувстват" (Хораций) и „Най-ценното нещо е знанието" - дори и Бонд, Джеймс Бонд, като му предлагат водка или уис­ки, отвръща: „Информация, моля!". Като „за ка­пак", допълва: „На този свят всичко може, но не всеки го може!"

***

СЪДЪРЖАНИЕ