Оригинално заглавие:

Вселенная философа (1972)

*

АНОТАЦИЯ

Говори се за вселената на космолога, за вселената на физика. Всяка наука си има своя област на изследване, свой особен поглед върху действителността. Светът е разделен на части от отделните науки. А какво остава за философа? Не трябва ли той да се ограничи само със съставяне на общи сведения и популяризиране на постигнатото от другите науки? Или и той си има своя вселена, с която може да се гордее не по-малко, отколкото физикът със своята.

Като дава положителен отговор на този въпрос, авто­рът разбира, че вселената на философа съществено се раз­личава от областите на изследване на частните науки. Ос­новната разлика се състои в това, че, философията е мирогледна наука. Докато физиката или биологията изследват света сам по себе си, философията се интересува от отноше­нието на човека към света. Вселената на философа не е от­делна област от действителността и не е светът като цяло. а светът и човекът, разглеждани в светлината на определена задача: да се намери мястото на човека в света, да се раз­берат основните моменти от отношението му към действи­телността.

В книгата няма системно и що-годе разгърнато изло­жение на философската наука. В нея дори въпросите, които се поставят, понякога са повече, отколкото готовите отгово­ри. Но читателят ще може да се запознае с някои актуални проблеми на философията в тяхната органична връзка, да види зависимостта им от центъра на всички философски проблеми — въпроса „човекът и света", „мястото на човека в света" — и следователно, да разбере връзката им с реал­ните потребности на съвременния живот.