Житейската драма на Яворов

Продукти
КНИГИ
+
3,50 лв.
КУПИ с регистрация или с Бърза поръчка
Моля, изберете:
Продуктът е успешно добавен в количката

Правни и психологически изследвания

 

Никола Гайдаров  (автор)

 

Издателство:   Българска академия на науките
Език: български език
Раздел: Публицистика и документалистика

 

Твърда корица, голям формат  |  288 стр.  |  603 гр. 

(неизползвана книга в почти отлично състояние - дата и подпис с химикал на заглавната страница)

 

*

 

ТРАГЕДИЯТА НА ЯВОРОВ КАТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА ЦЕННОСТ


У нас е твърде разпространен предразсъдъкът, че личният живот на поета няма нищо общо с поезията му и за нас само творчеството му представлява духовна ценност. Това тесногръдо отношение към историята се налага по две линии: по линията на модерните литературни науки, които имат амбицията с помощта на "точни" методи да разкрият механизма на художественото творчество и затова за тях творческата личност няма никакво значение (структурализъм, семиотика и т. н.), и по линията на една невежествена представа за историята като за някаква машина, която се движи по определени закони, а човешката драма е нещо несъществено. Тия хора се настройват особено подозрително към всеки опит да се възкреси и да се анализира житейската трагедия на Яворов, една тема наистина много експлоатирана, но до ден днешен неразяснена докрай. А съдбата на една изключителна личност не е просто негова лична работа, а нравствено-историческа и културно-философска проблема за едно общество. Затова изясняването на една биография води към изясняването на една обществена проблема.


Без да познавам книгата на Никола Гайдаров "Житейската драма на Яворов", през пролетта на 1977 г. в доклад, изнесен в Института за литература при БАН, между другото казах следното по повод на Яворовата трагедия: "На времето, когато излезе книгата на Михаил Кремен "Романът на Яворов", се чуха гласове дори от видни литератори и писатели, че тая книга (сега не говоря за нейните качества) събуждала нездрав, болезнен интерес към драмата на Яворов, че няма никакъв смисъл да се ровим в личния живот на поета, че в същност авторът на тая книга гъделичка празното любопитство на тълпата с клюки от интимния свят на Яворов. В наши дни Никола Гайдаров, юрист, е възстановил цялото дело и доказва несъстоятелността на обвиненията от страна на буржоазния съд. Но книгата му не може да намери издателство пак по същата причина — защо да се раздухва отново клюкарското любопитство на тълпата и без това тая тема е невралгична, по тия работи е по-добре да се мълчи, отколкото да се говори.

 

Излиза, че поезията на Яворов е едно, а неговата трагедия — нещо съвсем друго. Дайте на тия дълбокомислени глави едно съчинение на някоя учена студентка, например "Времето у Яворов", една тема, от която тяхната философска кръв се разиграва, и ще видите как дълбокомислените глави ще се заклатят одобрително — ето това е вече литература, подхванати са дълбоки проблеми с перспектива да се решат и подпроблемите. . . Излиза, че упражненията на ученичката водят към нещо съществено, а потресаващата трагедия на тъмнокожия мъченик ни отклонява от важните задачи на културата. Не споря, "Времето у Яворов" или "Стихът на Яворов" са важни и интересни теми за литературознанието. Но ако ги разработваш, без да имаш пред вид трагедията на Яворов, ако забравяш за Яворов, за да се съсредоточиш върху поезията му, ти проявяваш непочтителен интерес към миналото. Защото тоя човек, който сам се разпъна на кръста на нашите духовни противоречия, защото за неговата душа тия противоречия бяха станали непоносими, който окървави най-новата ни история със собствената си кръв и сам себе си принесе като изкупителна жертва, който със страшната си съдба отпечата завинаги своя силует на страдалец върху нашата национална памет и стои като укор пред нашата съвест, казвам, тоя човек е заслужил по-друг вид внимание от нас. И ако пас ни вълнува всеки факт от неговата биография, това не е празно и недостойно любопитство, вкус към пикантерии. Ето вече шест десетилетия как драмата на Яворов отеква във всяко българско сърце, измъчва нашето въображение и нашата съвест, кара ни да се чувствуваме съпричастни на тая драма. Той сякаш ни събира около своя гроб и макар че на това място мълчим и не смеем да се погледнем един друг в очите, край тоя гроб ние всички се чувствуваме по-единни, по-свързани, по-близки. Музикалният стих на Яворов е нещо важно, но гробът на Яворов ни издига до нравствена висота, където ни се дава шансът да осъзнаем своя синовен дълг към мъртвите бащи. Затова този гроб вълнува повече хора, отколкото например цезурата в Яворовия стих.

 

И аз ще кажа па тия префърцунени чистофайннци, които искат да предпазят невръстния и недорасъл български читател от четиво не за възрастта му, че българският читател би могъл да си намери по-пикантни развлечения, а в драмата на Яворов той вижда драмата на нашето духовно развитие. Яворов е един възел, в който се вплитат всички противоречия на новата ни история — политически, социални, нравствени и т. н. Те не са само негови, лични, те са на цялото общество, но единствен той ги издигна на нивото на висок трагизъм и накрая заплати за това с живота си, с което доказа, че тоя трагизъм не е литература, не е поезия, а дълбока същност на неговия дух. Когато разплитаме възлите на Яворовата драма, ние в същност разплитаме противоречията на нашето културно развитие. Само върху основата на неговите отношения с Лора например бихме могли да напишем много трактати, в това число и социологичен, които ще говорят по-красноречиво за най-новата ни история от много томове научна литература."

 

Сега, когато се запознах в ръкопис с книгата на Никола Гайдаров и лично се убедих в нейните високи качества, съм радостен и благодарен на нейния автор, че е положил дългогодишен вдъхновен и честен труд, за да реставрира с такава пълнота и психологическа задълбоченост житейската драма на Яворов и Лора, че не се е вслушал в дълбокомислените съвети на някои мъдри архонти, а е разкрил до дъно всички обстоятелства на тая трагедия, която според думите на Божан Ангелов представлява "културно-историческа и културно-творческа стойност".

 

Може да е жестоко, но това е човешката история — ние извличаме своите нравствено-естетически ценности от мъките и кръвта на нашите предшественици. А любовта на Лора и Яворов, нейният трагичен край ни напомнят за някаква древна поема за любовта и смъртта. Много хора се самоубиват от любов. Но тук има нещо друго, нещо, което не се среща по нашите краища. В своето женско величие Лора се издига до висотата на героиня от легендите, която със собствената си смърг спечелва любовта на любимия човек. Тя не е обикновена самоубийца, която предпочита смъртта пред непоносимите страдания. Нейните писма, сами по себе си произведения на изкуството, ни я разкриват като едно необикновено същество, създадено извън всякакви мерки, извън реалните съотношения на нещата. В нашето съзнание нейното име винаги се свързва с нещо страшно и зловещо, но в същото време и с нещо велико и неизмеримо. В своя егоизъм, обладани от мисълта за културното дело, което предстоеше на Яворов, ние сме склонни да виждаме в нейно лице жената, която го погуби, която ни отне великия поет, и забравяме каква тъмна и трагична поезия излъчва нейният жест.


Наистина тая болна и метежна жена е искала невъзможното. Нейнатавелика любов не е можела да се задоволи със "сажди на страстта". Тя е искала да превърне поета в жрец на тяхната любов, да живее единствено чрез любовта, както живее самата тя. Нейната безумна амбиция е била да го откъсне от всичко, което няма отношение към любовта. В своя бяс и заслепение тя не е искала да види, че той е устремен към други светове, че вижда "ужаса безкраен зад образа безгрижен на деня". През средновековието са казвали: жената обича мъжа, а мъжът обича бога. Лудостта на Лора идва от туй, че тя няма къде да утвърди и да осъществи своето "аз", да се идентифицира със собствената си личност освен в любовта. Докато Яворов осъществява своята личност на друга плоскост. Той също като Хамлет можеше да каже: аз я обичах колкото 40 хиляди братя. Но не това иска от него нейната страстна и стихийна душа. Затова за нея той ще изглежда студен, затворен, дори неискрен и лицемерен; нейната безмерна любов ще му тежи, той мечтае за ледения мраз на висините, където тя няма какво да прави, където и той може би никога няма да се издигне, но душата му е вече разкъсана между тия два свята — между мечтата по чистата духовност и "праха-земя".


Но, изглежда, Ерот е намислил друго. Това, което тая велика жена не можеше да постигне в живота, го постигна в смъртта. Тя погуби два живота, за да възтържествува любовта. Техните две имена се сляха завинаг и, обкръжени от светлините на поезията и легендата. Или, както казва авторът на тая книга: "Пред неизбежното разочарование от любовта тя предпочете обезсмъртяващото я посвещение от големия поет, поставено в последните месеци от живота му върху преработеното издание на "Подир сенките на облаците": "Мила Лора, на твоята светла душа, устремен към тебе, духът ми посвещава своите изповеди."

Можем ли да я съдим? Не съветвам никого да прави това. Сократ разказва, че поетът Стесихор в едно свое стихотворение нарекъл поведението на Елена престъпно и затова бил наказан от боговете със слепота. По-късно той се разкаял за своя грях и отново прогледнал. Но Омир не се разкаял, защото не е знаел, че е наказуемо да хулиш Ерот, и останал сляп. Ние всички наричаме тая злочеста жена просто Лора. А това означава, че колкото и умът ни да се бунтува, нашето сърце отдавна й е простило.

 

Сам Яворов не я съди. Окаяният слепец, отхвърленият от обществото, сиромахът без средства за съществуване, опозореният от мълвата, заподозреният в убийство не престава да повтаря до смъртта си: "милата ми Лора". Тая жена, която го накара да преживее такива ужаси, която разби живота му, която така обезсмисли съществуването му, че той да жадува см ъртта, изглежда, със своята страшна постъпка му е разкрила някаква тайна, която за нас, простосмъртните, остава скрита. Тя го е заставила да прогледне в истини, които го поразяват. В мрака на своята слепота той вижда неизмеримото величие на любовта, по-силна от живота и смъртта, оная любов, която според Данте "движи слънцето и другите звезди", любов, пред която всичко останало губи своята цена. И макар заплатил със страшна цена това прозрение, той не роптае, а жадува часа, когато отново ще бъде при своята "мила Лора". Тя не е вече досадната съпруга, която го измъчва с ревността си, а великата Лора Яворова, която в смъртта се сля завинаги с душата на великия поет. И на мене ми се струва кощунство да я наричаме Лора Каравелова. Тя е негова, Яворова, той й е дал своето име. "красиво и честно" по нейните думи, и ние нямаме право да й го отнемаме.


Някои смятат, че всичко това е случайност — ако Яворов не беше срещнал тая жена, неговият край щеше да бъде друг. Предположението ми изглежда наивно. Че това е орис и съдба, го доказва цялото поведение на Яворов след смъртта на Лора, неговото примирение и желание за смърт. Той е знаел, че ще ослепее. Иначе как можем да си обясним тоя страх от тъмнината в неговата поезия? Колко негови стихотворения са посветени на ужаса от мрака! И ето постига го това. от което най-много се е страхувал. На великите поети им е дадено да знаят своя жребий. А участта на Яворов не е в Лора, а в самия него. Трябвало е да бяга от тая фатална жена! Та той упорито се е защищавал ог пристъпите на Лора, вероятно в някакво неясно предчувствие за нещо страшно. Но на човек не му е съдено да избяга от своята участ. Ако наистина Лора е фаталната жена, бихме могли да се запитаме: Защо тя не се оказа фатална за д-р Дренков, да кажем, или за Петър Нейков, защо не разби техния живот? Много просто — техните сърца са защитени, поетовото сърце е беззащитно и безпомощно, то е отворено и страшните и трагични неща от живота влизат безпрепятствено в него. Трагичното усещане за битието в поезията на Яворов не е литература, а тревожно предчувствие за катастрофата, която го дебне.

 

От своя страна Лора прави отчаяни усилия да спечели любовта на поета, т. е. да си спечели трагедия. Тя сигурно не е знаела стиха на Тютчев:
Не верь, не верь поэту, дева!
Нго своим ты не зови
И пуще пламенного гнева
Страшись поэтовой любви.


Но дори и да е била убедена в това, дори и да е била сигурна, че поетите не са създадени за земно щастие, че те не могат да ни принадлежат, както не принадлежат на самите себе си, тя нямаше да се откаже от безумната си амбиция. Нейната душа е трагично устроена и тя може да осъществи себе си само в трагедията. Тоя мъж и тая жена сякаш са посочени с пръст от съдбата да изиграят на сцената на нашата история тая кървава драма, за да изкупят със страшната си орис поне част от всичко онова тъмно, земно, делнично и дребно, което живее у нас, за да пречистят и просветлят душите ни. Затова можем да се съгласим, че трагедията на Яворов за нас представлява "културно-историческа и културно-творческа стойност".

 

Тая книга трябваше да излезе преди много години. Тя слага край на много недоразумения, на много въпросителни. Отразява клеветническия език на мълвата. До ден днешен хора, тъмни и невежествени, продължават да разпространяват долната измислица, че Яворов е убиец. Какво говоря, чувал съм го дори от катедрата на университета. Звани и незвани всезнайковци си имат "свое мнение" по въпроса и без да се замислят какво означава това, със сладострастие обсъждат чудовищното предположение, че нашият велик национален поет може да бъде злодей (но това да си останело между нас!). Историята на световната култура познава поети-войници, но поети-убийци — не! "Ведь гений и злодейство — две вещи несовместние! "

 

Но да оставим теорията настрана. Никола Гайдаров е натрупал такъв грамаден доказателствен материал, с вещината на юрист и проникновението на психолог така е анализирал случая от всички страни, без да пропусне нещо съществено, което осветлява истината, че и за последния тъпак тая истина трябва да стане вече ясна. Той не оставя място за никакви колебания, за никакви съмнения. Драмата, която се е разиграла в дома на Яворов на 30 ноември 1913 г., е разгледана веднъж в рамките на съдебния материал, така, както е можела да изглежда в очите на съвременниците, а след това — от днешна гледна точка, когато вече са известни безброй нови факти около случая. Става ясно, че Яворов е жертва както на мълвата, на заблуденото обществено мнение, така и на един пристрастен, недобросъвестен съд.

 

Темата за съдебната грешка и невинно осъдения е велика и страшна тема. По начало в човешкия съд има нещо, едновременно величествено и ужасно. Един човек съди друг човек. А е казано: не съдете, за да не бъдете съдени. Но в обществото, което е устроено върху правото, а не върху морала, това е невъзможно; тук се съди според юридическите, а не според нравствените закони. Съдията е също човек, а това значи осъден да греши. Ако бъде извършена съдебна грешка, времето може да поправи тая грешка и да реабилитира. . . паметта на невинно осъдения. Но, както убедително доказва Гайдаров, при Яворов се сблъскваме не със съдебна грешка, а с едно престъпление. Прокурорът Огнянов и съдията от Софийския окръжен съд Панов под натиска на заинтересовани среди и с помощта на други свои колеги, единият с фарисейска ловкост и с перфидността на корумпиран магистрат, другият с тъпата злост на угодливия простак, сплитат около поета една мрежа и превръщат последните месеци от живота му в кошмар.

 

Знам, че ще се намерят хора, които ще кажат: Защо сега да се ровим из тия неща, защо е тая вендета, трябва да й се сложи край, било каквото било? Да, но щом можем да се направим, че не забелязваме едно престъпление, ние се подготвяме да останем равнодушни, когато утре пред очите ни осъдят невинния. Не мога да вникна в моралното основание на желанието да се прикрият имената на мъчителите на Яворов, да не се предадат на поколенията за вечен позор. Наистина Гайдаров е рязък в своите квалификации, но от неговото опитно око на юрист не е убягнал пито един от подлите им ходове, а честното му сърце не може да се примири с престъпното издевателство над великия ни пост. Яворов не е бил съден. Имаме само предложение на Софийския окръжен съд да бъде съден като убиец на Лора. Това дело е прекратено около един месец след смъртта му, тъй като мъртъвци не могат да бъдат подведени под съдебна отговорност. Но следственото дело по случай смъртта на Лора Яворова до ден днешен не е прекратено. За наш срам десетилетия наред тия документи лежат в праха на архивите, печатани са и са използувани само отделни части от тях. Като цяло делото на Яворов едва днес намира своя вещ и компетентен тълкувател. А в едно от предсмъртните си писма Яворов пише на д-р Кръстев:
"Ако има в тая страна пет души, за които аз да знача нещо, да поискат напечатването на всички документи по делото. И нека те бъдат допълнени с показанията на всички, които биха могли да кажат нещо.



А вам, 3—4 приятели, които вярвате в моята невинност, аз казвам: Вие сте прави, кълна се! — инак нека земята не даде покой на костите ми!" Не за "пет души", а за целия български народ Яворов "значи нещо". Но как се е получило така, че за шест десетилетия не се намери кой да изпълни тая разкъсваща сърцето предсмъртна молба на поета. Това нехайство, от една страна, говори, че никой от неговите другари не е считал за нужно да "оправдава" Яворов пред поколенията, но, от друга страна, разкрива нашето безгрижие към собственото ни минало, липсата на чувство за дълг към мъртвите. Днес това за нас е не само културна необходимост, но и синовен дълг към паметта на великия поет — да разкрием цялата истина, да анализираме всички обстоятелства около трагедията Яворов—Лора, за да изтрием и най-малкото петънце от името на поета. А това име ще свети сред бъдещите поколения, когато за него се знае всичко, когато за него свидетелствува истината. Сега тая книга идва да изпълни предсмъртната молба на Яворов и да успокои донякъде нашата национална съвест.

 

Книгата "Житейската драма на Яворов" е крупен принос във и без това богатата книжнина за Яворов. Тя не само разкрива до дъно истината около самоубийството на Лора и Яворов, не само осветлява един епизод от живота на големия ни поет, но и ни дава възможност да си изясним по-добре неговия характер, да вникнем по-дълбоко в неговия душевен мир. В тоя смисъл тя далеч надхвърля рамките на едно чисто правно изследване и хвърля нова, допълнителна светлина върху духовния лик на поета.


И накрая искам да кажа, че най-силно впечатление в тая книга ми направи нейният нравствен патос, тая неуморна страст към истината и отвращение към лъжата, фалша и лицемерието, тоя страстен стремеж да се изтрие и най-нищожното петънце от светлото име на великия поет.

 

КРЪСТЬО КУЮМДЖИЕВ

**

СЪДЪРЖАНИЕ

5 Трагедията ла Яворов като културно-историческа ценност — Кръстьо Куюмджиев
11 Уводна бележки

ПЪРВА ЧАСТ
I. ДЕЙСТВИЯТА И СЪДЕБНИТЕ АКТОВЕ ПО СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО № 205/1913 г.
23 Действия на съдебния следовател
38 Действията на прокурора
39 Връщането на следственото дело за нови доказателства
46 Заключението за прекратяване
52 Съдебните актове по следственото дело
52 Определението на Софийския окръжен съд от 12 юли 1914 г.
57 Определението на Софийския апелативен съд
59 Определението на Софийския окръжен съд от 16 октомври 1914 г.
65 Краят на следственото дело

II. ХИПОТЕЗАТА НА ОБВИНЕНИЕТО И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО СЛЕДСТВЕНОТО ДЕЛО
69 За мястото на входната рана
76 За причините и мотива на "убийството"
90 Други слабости и пороци на обвинителната теза
102 Изложението на Яворов до Софийския апелативен съд
111 След половин век съвестта на съдиите е спокойна

ВТОРА ЧАСТ I
119 Любовното чувство у Яворов
136 Нейната любов
165 Особености в душевния свят на Лора
174 Предшестваващи събития
185 Обстоятелствата на случая
196 Между живота и смъртта

Приложение
215 Следствено дело № 205/1913
280 Библиография

Характеристики
В наличност:
Да
Език
български
Автор
Никола Гайдаров
Издателство
Българска академия на науките
Град
София
Година
1979
Страници
288
Състояние
неизползвана книга
ЗАБЕЛЕЖКА
книга в почти отлично състояние - дата и подпис с химикал на заглавната страница
Националност
българска
Корица
твърда
Формат
голям
Ширина (мм)
170
Височина (мм)
245
Дебелина (мм)
22
Тегло (гр.)
603
Доставка

За София - лично предаване (безплатна доставка)

 

Среща с предварителна уговорка на две места в кв. Орландовци:

1. За пристигащите с трамвай (№ 3, 4 или 18): трамвайна спирка "Католически гробищен парк" (виж на картата) около 7-9 мин от пл. Лъвов мост.

2. За пристигащите с автомобил: кв. Орландовци, ул. Железопътна 18, пред магазин Билла (виж на картата) 

 

 

За София и страната

 

Еконт Експрес 

 

Поръчвате днес, получавате утре (заплащане на наложен платеж след преглед на пратката).

 1. Пощенска пратка до избран от Вас удобен офис, при поръчка на книги на стойност:

  • До 60 лв. - цена 4 лв.
  • Над 60 лв. - безплатна

2. Куриерска пратка до адрес (доставка до врата), при поръчка на книги на стойност:

  • До 100 лв. - цена 5 лв.
  • Над 100 лв. - безплатна

 

 

За чужбина

 

Български пощи

 

След уточняване на всички подробности и потвърждение от страна на клиента.

Купи с отстъпка до 30%

Промоционални отстъпки и условия за доставка до 01.12.2021 г.

 

За всяка поръчана книга или книги на стойност:

над 20 лв - 10%

над 60 лв - 15% + безплатна доставка до офис на Еконт

над 100 лв - 20% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)

над 300 лв - 30% + безплатна доставка до офис на Еконт или до адрес (до врата)

                                                    

 

 

Отстъпки и доставка в табличен вид

 

Сума на поръчката лв. Отстъпка %

Доставка с Еконт до:

офис  |  врата

20 - 60  10 4 лв. 5 лв.
60 - 100  15 0 лв. 5 лв.
100 - 300   20 0 лв. 0 лв.
Над 300  30 0 лв. 0 лв.

 

Отстъпките са видими за клиента в процеса на поръчката.

Към книгите от всяка поръчка се издава фискален бон, а при заявено желание и опростена фактура, както на фирми, така и на физически лица.

 

 

Бърза поръчка Без формалности
Вашата поръчка е приета. Очаквайте обаждане!