АНОТАЦИЯ
Проф. д-р Никола Стефанов Николов е ръководител иа Катедрата по астрономия и на Астрономическата обсерватория при СУ „Кл. Охридски". Автор е на много научни трудове в областта на променливите звезди, на научни и научно-популярни книги. В. Харалампиев е заслужил учител, автор на научно-популярни книги.
Тази книга, написана на лек и достъпен език, представя развитието на астрономията от времето, когато нашите полуголи прадеди са рисували Луната и Слънцето по опушените смени на пещерите, до средата на XVI в., когато се появява книгата на Коперник и се ражда новата астрономия. Разглежда се развитието на астрономията у асирийци, вавилонци, египтяни, китайци и у древните народи на Новия свят. Обстойно са изложени астрономическите познания на старите гърци през двете епохи — класическата и по времето на Александрийската школа. Показан е и приносът на римляни и араби в развитието на астрономията. Това второ издание е допълнено със сведения за древното българско летоброене, за астрономическите знания от „златния век" на българската култура, за астрономията на майте и ацтеките. Отделено е място и на археоастрономията.
Предназначена е за широк кръг читатели.
*
ПРЕДГОВОР
Първото издание на „Звездобройците на древността" бе отпечатано през 1969 г. след извеждането в орбита през 1957 г. от Съветския съюз на първия изкуствен спътник на Земята и след първия полет в Космоса на Юрий Гагарин през 1961 г, И още щом то се появи, стана ясно, че трябва да се мисли за преработка и ново издание. Не защото след първото издание на Луната стъпиха първите хора и интересът и изискванията на читателите на астрономическа литература пораснаха. Причините бяха други.
В първото издание авторите не бяха написали нищо за астрономията в древна България, а за книга, посветена на развитието на астрономическите знания в древността, това е сериозен недостатък. Освен това вече се бе появила нова научна дисциплина, която се занимава с най-ранните астрономически знания у хората още от каменната и началото на бронзовата епоха. Тя по-късно бе наречена археоаст-рономия, защото най-често разкриваше астрономическото съдържание на археологически паметници.
Интересът, който българският читател прояви към първото издание на книгата, стимулира авторите да започнат подготовката на ново. Набелязаха се нови глави с цел да се отстранят част от непълнотите в първото издание, а освен това се нанасяха поправки към стария текст. Тази работа се оказа нелека, още повече че единият от авторите през по-голямата част от изминалите 15 години имаше много работа, свързана с настоящето, и му беше трудно да се пренася в дълбока древност. Но в края на краищата всичко е завършено и сега българският читател държи в ръцете си второ, разширено и основно преработено издание на „Звездобройците на древността".
Казаното по-горс до голяма степен показва с какво новото издание се различава от първото. Бе добавена глава (тук трета глава), чиято цел е да даде представа за разнообразното съдържание на бурно развиващата се археоастрономия. Новата четвърта глава е посветена на най-известния археоастрономически паметник, чието изучаване от гледна точка на един астроном изигра ролята на „указ", обособил археоастрономията като нова междинна наука.
Бяха написани две нови глави за българската астрономия в древността. Едната, девета глава, е за прабългарския календар, който има всички черти на една съвършена система за измерване на времето. Другата, шестнадесета глава, с която завършва книгата в това ново издание, е посветена на астрономическото съдържание на книгите на Йоан Екзарх. По същество е нова и осма глава, посветена на китайската астрономия в древни времена. Наново е написана и десета глава за астрономията на майте и други древни народи в Новия свят. Съобразно появили се в литературата данни съществено бе допълнена и седма глава, посветена на астрономическите знания на древна Месопотамия, но не бе отмината и пета глава за древния Египет. Наред с всичко това навсякъде, където бе възможно, добавихме малко от митологията на древните народи. Първо, тя е била тясно свързана е астрономията от онова време (не само по съдържание, но и по функция те заедно са поставили основите на човешката култура) и, второ, тя е имала, както и днешната астрономия, съществена светогледна роля, като е отговаряла на въпросите, какво представлява светът и как той е бил създаден.
Изброените съществени промени говорят, че за читателите това е една нова книга. Все пак няколко г лави — от единадесета до петнадесета включително — са оставени почти без изменение. Главно това измежду много други причини задължи авторите в новото издание да останат верни на някои принципи, от които се ръководеха и преди повече от десет години. Те и сега с новата книга не претендират да са написали история на астрономията на древния свят. За такова определение книгата не е нито достатъчно пълен, нито достатъчно систематичен разказ за развитието на астрономията у древните народи. Освен това авторите се стремяха да поднесат развитието на най-старата природна наука така, че тя да не загуби своето очарование. Важно условие при това е изложението да е разбираемо, достъпно. Ръководени от тази идея. те допълниха книгата с описания и обяснения на астрономически явления, наблюдения и измервания от съвременна гледна точка, които в първото издание не бяха включени поради допускането, че са известни на читателя. Авторите се надяват, че са успели да напишат една лека за четене книга за вълнуващите първи стъпки на науката за звездите, които са и първи стъпки на човешката култура. Така мислят авторите, но оценката ще дадат читателите.
Авторите
*
Материалът е онагледен с 8 таблици и 66 черно-бели фигури в текста.
