Никола С. Николов  |  Владимир Харалампиев  (автори)

Мека корица, среден формат  |  272 стр.  |  321 гр. 

(неизползвана книга в отлично състояние)

*

АНОТАЦИЯ

Проф. д-р Никола Стефанов Николов е ръководител иа Катедрата по астрономия и на Астроно­мическата обсерватория при СУ „Кл. Охридски". Автор е на много научни трудове в областта на променливите звезди, на научни и научно-популярни книги. В. Харалампиев е заслужил учител, автор на научно-популярни книги.

Тази книга, написана на лек и достъпен език, представя развитието на астроно­мията от времето, когато нашите полуголи прадеди са рисували Луната и Слънцето по опушените смени на пещерите, до средата на XVI в., когато се появява книгата на Коперник и се ражда новата астрономия. Разглежда се развитието на астрономията у асирийци, вавилонци, египтяни, китайци и у древните народи на Новия свят. Обстойно са изложени астрономическите познания на старите гърци през двете епохи — класиче­ската и по времето на Александрийската школа. Показан е и приносът на римляни и араби в развитието на астрономията. Това второ издание е допълнено със сведения за древното българско летоброене, за астрономическите знания от „златния век" на българската култура, за астрономията на майте и ацтеките. Отделено е място и на археоастрономията.

Предназначена е за широк кръг читатели.

**

ПРЕДГОВОР

Първото издание на „Звездобройците на древността" бе отпечатано през 1969 г. след извеждането в орбита през 1957 г. от Съветския съ­юз на първия изкуствен спътник на Земята и след първия полет в Кос­моса на Юрий Гагарин през 1961 г, И още щом то се появи, стана ясно, че трябва да се мисли за преработка и ново издание. Не защото след първото издание на Луната стъпиха първите хора и интересът и изискванията на читателите на астрономическа литература пораснаха. Причините бяха други.

В първото издание авторите не бяха написали нищо за астроно­мията в древна България, а за книга, посветена на развитието на астрономическите знания в древността, това е сериозен недостатък. Освен това вече се бе появила нова научна дисциплина, която се зани­мава с най-ранните астрономически знания у хората още от каменна­та и началото на бронзовата епоха. Тя по-късно бе наречена археоаст-рономия, защото най-често разкриваше астрономическото съдържа­ние на археологически паметници.

Интересът, който българският читател прояви към първото изда­ние на книгата, стимулира авторите да започнат подготовката на но­во. Набелязаха се нови глави с цел да се отстранят част от непълноти­те в първото издание, а освен това се нанасяха поправки към стария текст. Тази работа се оказа нелека, още повече че единият от авторите през по-голямата част от изминалите 15 години имаше много работа, свързана с настоящето, и му беше трудно да се пренася в дълбока древност. Но в края на краищата всичко е завършено и сега българ­ският читател държи в ръцете си второ, разширено и основно прерабо­тено издание на „Звездобройците на древността".

Казаното по-горс до голяма степен показва с какво новото изда­ние се различава от първото. Бе добавена глава (тук трета глава), чиято цел е да даде представа за разнообразното съдържание на бур­но развиващата се археоастрономия. Новата четвърта глава е посве­тена на най-известния археоастрономически паметник, чието изучава­не от гледна точка на един астроном изигра ролята на „указ", обосо­бил археоастрономията като нова междинна наука.

Бяха написани две нови глави за българската астрономия в древ­ността. Едната, девета глава, е за прабългарския календар, който има всички черти на една съвършена система за измерване на времето. Другата, шестнадесета глава, с която завършва книгата в това ново издание, е посветена на астрономическото съдържание на книгите на Йоан Екзарх. По същество е нова и осма глава, посветена на китай­ската астрономия в древни времена. Наново е написана и десета глава за астрономията на майте и други древни народи в Новия свят. Съоб­разно появили се в литературата данни съществено бе допълнена и седма глава, посветена на астрономическите знания на древна Месо­потамия, но не бе отмината и пета глава за древния Египет. Наред с всичко това навсякъде, където бе възможно, добавихме малко от митологията на древните народи. Първо, тя е била тясно свързана е астрономията от онова време (не само по съдържание, но и по функ­ция те заедно са поставили основите на човешката култура) и, второ, тя е имала, както и днешната астрономия, съществена светогледна роля, като е отговаряла на въпросите, какво представлява светът и как той е бил създаден.

Изброените съществени промени говорят, че за читателите това е една нова книга. Все пак няколко г лави — от единадесета до петна­десета включително — са оставени почти без изменение. Главно това измежду много други причини задължи авторите в новото издание да останат верни на някои принципи, от които се ръководеха и преди повече от десет години. Те и сега с новата книга не претендират да са написали история на астрономията на древния свят. За такова опре­деление книгата не е нито достатъчно пълен, нито достатъчно систе­матичен разказ за развитието на астрономията у древните народи. Освен това авторите се стремяха да поднесат развитието на най-стара­та природна наука така, че тя да не загуби своето очарование. Важно условие при това е изложението да е разбираемо, достъпно. Ръководе­ни от тази идея. те допълниха книгата с описания и обяснения на астрономически явления, наблюдения и измервания от съвременна гледна точка, които в първото издание не бяха включени поради допу­скането, че са известни на читателя. Авторите се надяват, че са успели да напишат една лека за четене книга за вълнуващите първи стъпки на науката за звездите, които са и първи стъпки на човешката култура. Така мислят авторите, но оценката ще дадат читателите.

Авторите

**

Материалът е онагледен с 8 таблици и 66 черно-бели фигури в текста.